Инвертор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за Инвертор (трансвертер). За Логическия елемент инвертор вижте Логически елемент.

Инвертор, монтиран на фотоволтаични батерии

Инвертор (наричан понякога трансвертер) (Inverter) в аналоговата електроника е устройство, което преобразува постоянния ток в променлив. Най-често инверторът се използва за преобразуване на постоянно напрежение от 12 V (акумулаторно напрежение в автомобил) в променливо напрежение 230 V за захранване на различни мрежови устройства. Комерсиално се произвежда богата гама от такива устройства с мощности от 150 W (250 VA) до 13000 W (15000 VA) и по-големи. Най-често предаваната променлива мощност се получава от алтернативното комутиране (чрез мощни транзистори (IGBT) или тиристори) на постоянно напрежение към двете първични намотки на трансформатор. В сърцевината му се получава променливо магнитно поле с честота 50 Hz, благодарение на което във вторичната намотка се индуктира напрежение 230 V. Съвременните инвертори използват метода на широчинно импулсната модулация, което обяснява добрите изходни мощности.

Съществуват различни видове инвертори, които са подходящи за различни приложения:

  • инвертори за самостоятелно захранване – подходящи за места без централно захранване (в комбинация с фотоволтаици/вятърни генератори). Този тип инвертор работи с акумулатори;
  • хибридни инвертори (с вградено зарядно) – за места без или с централно захранване. Някои от тях могат да работят в комбинация с бензин/дизелови агрегати. Част от тези инвертори (в комбинация с акумулатори) могат да се използват и като UPS системи;
  • мрежови инвертори – използват се във фотоволтаични централи;
  • честотни инвертори – използват се за управление на двигатели.
  • заваръчни инвертори-при тях се понижава напрежението а се увеличава токът. Честота, на която работи се повишава, което позволява малки размери на трансформатора.

Източници[редактиране | редактиране на кода]