Инге I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Инге I Крокрюг
крал на Норвегия
Haakon Herdebreis saga-Kong Inges haerfylking-W. Wetlesen.jpg
Армията на Инге I в битката през 1161 г. при Осло, илюстрация от 19 в.
Информация
Управление 1136 – 1161
Роден
1135 г.
Починал
3 февруари 1161 г. (26 г.)
Предшественик Харалд IV Гиле
Наследник Хокон II Хедебрей
Семейство
Баща Харалд IV Гиле
Майка Ингрид Рагнвалсдатер
Инге I Крокрюг в Общомедия

Инге I, наречен заради гърбицата си Крокрюг – Гърбавия (на старонорвежки: Ingi Haraldsson; на норвежки: Inge Krokrygg), е крал на Норвегия от 1136 до смъртта си през 1161 г. Той е син на Харалд IV Гиле от брака му с Ингрид Рагнвалсдатер, внучката на шведския крал Инге Стария, на когото бил кръстен. Всъщност от всички синове на Харалд IV единствено Инге I бил смятан от църквата за негов законен наследник.[1] След убийството на баща му през 1136 г., едва едногодишният Инге бил избран за конунг като от негово име управлявали неговите наставници. Равностойно на него били обявени за конунги и двамата незаконни синове на Харалд Гиле – Сигурд II и Йойстейн II.

С възмъжаването на конунгите започнало напрежение и съперничество между тях. За да изяснят отношенията си, те решават да се срещнат в Берген през 1155 г. Там Инге Крокрюг обвинява Сигурд II, че се опитва да го премахне, но Сигурд отрича. Няколко дни по-късно един от хората на Инге е убит при свада от човек на Сигурд. Като следствие от този инцидент Инге Крокрюг дава заповед да се нападне къщата, в която бил отседнал Сигурд, и тъй като последният разполагал с по-малко хора, бил убит при схватката. След това Инге Крокрюг сключва мирно споразумение с другия си брат, Йойстейн, но то продължило съвсем кратко. През 1157 г. гражданската война отново се разгаря и двамата стигат до военен сблъсък, при който Йойстейн бил убит. След неговата смърт на сцената обаче излиза друг претендент за трона – Хокон II Хедебрей и в битка с неговите поддръжници Инге Крокрюг загива на 3 февруари 1161 близо до Осло.

Потомство[редактиране | редактиране на кода]

За негов незаконороден син се обявява Йон Кувлунг, който между 1186 и 1188 в периода на гражданската война е избран за конунг на една част от Норвегия.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Matthew James Driscoll (1995); Agrip Af Noregskonungasogum. Viking Society for Northern Research. ISBN 0-903521-27-X
  • Kari Ellen Gade & Theodore Murdock Andersson; (2000) Morkinskinna: The Earliest Icelandic Chronicle of the Norwegian Kings (1030 – 1157). Cornell University Press. ISBN 0-8014-3694-X
  • Alison Finlay (2004). Fagrskinna, a Catalogue of the Kings of Norway. Brill Academic Publishers. ISBN 90-04-13172-8

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Inge I Haraldsson“, Encyclopædia Britannica
  2. Според „Sverissaga“, главаe 109:„Той беше узурпатор и истинското му име беше Орм, и беше син на някой си Петер и жена му Астрид Стейк“
Харалд IV Гиле
Крал на Норвегия
Крал на Норвегия (1136 – 1161)
Хокон II Хедебрей