Енгури

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ингури)
Направо към: навигация, търсене
Енгури (Ингури)
ენგური
River Enguri in Svaneti (Photo A. Muhranoff, 2011).jpg
Енгури в горното си течение
Relief Map of Georgia.png
42.9547° с. ш. 43.0849° и. д.
42.3907° с. ш. 41.5595° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Грузия, Абхазия
Дължина 213 km
Водосборен басейн 4060 km²
Начало
Място Главния хребет на Голям Кавказ
Координати 42°57′16.92″ с. ш. 43°05′05.64″ и. д. / 42.9547° с. ш. 43.0849° и. д.
Надм. височина 2614 m
Устие
Място Черно море
Координати 42°23′26.52″ с. ш. 41°33′34.2″ и. д. / 42.3907° с. ш. 41.5595° и. д.
Енгури (Ингури) в Общомедия

Енгури (Ингури) (на грузински: ენგური, Eнгури; на абхазки: Егри; на мегрелски: ინგირი, Ингири) е една от най-красивите в реки Западна Грузия и Абхазия. Минава през историко-географските области Самегрело и Горна Сванетия.[1] В долното си течение реката служи за естествена граница между двете държави.[2]

Най-вероятно наименованието на реката идва от древногрузинското егрис-. Грузинското название на Колхида е Егриси, а арменското – Егер. Смисълът на името е Колхидска река, тъй като долното ѝ течение и устието се намират на територията на историческата Колхида.[3]

Общи данни[редактиране | редактиране на кода]

Водата на Енгури има необикновено лазурен оттенък, който по принцип не е характерен за речните води.[4] Дължината ѝ е 213 km, а дебитът и е 170 m3/s.[5][6] При курортния град Анаклия средният разход на вода е 192 m3/s.[7] Водосборният ѝ басейн има площ 4060 km2 и по енергиен потенциал заема трето място в Грузия.[1] В него се намират няколко малки и по-големи ледника. Средната надморска височина на ледниковия басейн е 2744 m. Енгури води началото си на 2614 m надморска височина. Захранва се от три от тези ледници, разположени на югозападния склон на Главния (Водоразделния) хребет на Голям Кавказ.[1][8] Основният извор се намира на южния склон на планината Шхара и изтича от едноименния ледник. Над 30% от захранването в горното течение е ледниково. Освен това пълни водите си от дъждове, снежно покритие и от подпочвени води.[6][7][8]

В горното си течение Енгури приема десните притоци Мулхура, Ненскра, Накра, Адишчала, Долра, която води началото си от планината Ушба, левите притоци Лаилчала, Кумпрери и други.[9]

В началото реката тече на северозапад и запад по високопланинската Сванетска котловина, между Главния кавказки и Сванетския хребети, от които към Енгури се стичат множество малки ледникови рекички и ручеи.[8] На меридиана на връх Елбрус Енгури напуска котловината и продължава през тесен и дълбок пролом с ширина между 4,5 и 9 метра, по който се движи с голяма скорост в продължение на около 64 km.[5][8] На някои места са образувани стръмни бързеи и прагове, където течението достига висока скорост и тези участъци често се използват за рафтинг.[1] Променя посоката си на юг-югозапад и тече по по-широко дефиле, а след град Джвари навлиза в широката Колхидска низина и се отправя към морето.[6] Влива се с делта в Черно море, северно от град Поти, при Анаклия.[8]

ВЕЦ „Енгури“[редактиране | редактиране на кода]

Сводовата бетонна язовирна стена
Енгурският язавир
Дървен мост над реката при Анаклия

Частично водите на Енгури се използват за напояване и реката е пълноводна от март до септември.[10] По нея се пускат дървени трупи, добити в горното и течение, които се събират в долното.[2]

На Енгури, между Абхазия и Грузия, е построен язовир с обем около 1,25 km3. Сводовата бетонна язовирна стена е втора по височина в бившия СССР и шеста в света. Висока е 271,5 m и дълга 728 m.[4][5][10] Обектът е строго охраняван както от грузинска, така и от абхазка страна.[4] През 1972 г. на нея е изградена най-голямата ВЕЦ на територията на Кавказ – Енгурската водноелектрическа централа. Намира се близо до град Джвари и захранва с електричество около половината Грузия и цяла Абхазия.[4][5][6] Язовирната стена е разположена на контролираната от Грузия страна на административната граница, а 5 генераторни станции на ВЕЦ – на територията на Галски район в Абхазия. Според неформално съгласие между Тбилиси и Сухуми, 40% от електроенергията се ползва от Абхазия и 60% – от Грузия.[11]

Красотата на реката и интересът към язовира правят това място особено привлекателно за туристи. Затова наскоро там е изградена панорамна площадка, от която може да се наблюдава великолепието на реката, сводовата стена на язовира и живописните околности. Входът за нея е безплатен.[2]

При водноелектрическата централа реката е буйна и бърза. От Енгурския ВЕЦ надолу тя губи част от водите си, които се отвеждат чрез канал на запад в Абхазия. Там, край град Гали е разположена втора ВЕЦ, абхазка.[12]

Мост с КПП[редактиране | редактиране на кода]

По време на Грузино-абхазкия конфликт от 1992 г. са унищожени една част от железопътната линия и целия автомобилен мост, минаващи над реката и свързващи Грузия с Абхазия, а през нея – с Русия. През 1994 г. автомобилният мост е реконструиран и пуснат в експлоатация. На мястото на жп линията впоследствие е положена дървена настилка, която е ползвана от пешеходци. През 2008 г. железопътният мост е взривен отново и този път е напълно унищожен. Тбилиси предполага диверсия от страна на руските военни, а Сухуми обвинява грузинските спецслужби.[13] Жп връзката между двете страни все още не е възстановена.[2] В резултат железопътният транспорт свързва Грузия само с Армения и Азербайджан, а да се стигне до Русия по жп е възможно само транзит през Азербайджан.[13]

На автомобилния мост днес се намира контролно-пропускателният пункт „Енгури“, контролиращ потока между Грузия и Абхазия.[1] От страната на Грузия почти не се усеща гранична зона, тъй като тя не приема Абхазия като самостоятелна държава и не укрепва този пункт като граничен. От страната на Абхазия обаче, са вложени стотици милиони за сериозни укрепления. Изградени са бетонни бункери със стърчащи от тях картечници, завършващи с тристепенни огради, руски войници с автомати пазят границата и на много места са поставени охранителни камери.[12]

Драфтинг[редактиране | редактиране на кода]

В горното си течение Енгури е много красива и сложна за драфтинг река, изпъстрена с прагове, бързеи и големи скални късове. По нея могат да се отделят множество разнообразни секции за драфтинг – от ІІ клас до забележителната каскада Хаиши (VІ++ клас през лятото).[9]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д ((ru)) Travel in Georgia/Река Ингури
  2. а б в г ((ru)) Viva Georgia/Путешествие на красивейшую реку Ингури
  3. ((ru)) Топонимический словарь/Ингури
  4. а б в г ((ru)) Rutravel/Река Ингури
  5. а б в г ((ru)) Большой энциклопедический словарь/Ингури
  6. а б в г ((ru)) Большая советская энциклопедия/Ингури
  7. а б ((ru)) Географическая энциклопедия/Ингури
  8. а б в г д ((ru)) Малый энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона/Ингур
  9. а б ((ru)) Команда кочующие/Сплав по реке Ингури
  10. а б ((ru)) Б.М. Ерахтин, В.М. Ерахтин, Строительство гидроелэктростанций в России/Издательство Ассоциации строительных вузов/Москва/2007/стр.54/ISBN 978-5-93093-494-6
  11. ((ru)) Givil.ge/18.02.2016/ Тбилиси осуществляет импорт дополнительного электричества из России для заполнения дефицита в Абхазии
  12. а б ((ru)) Live Journal/Из Грузии в Абхазию через Ингурский мост
  13. а б ((ru)) Газета Коммерсантъ/25.10.2008/Абхазия и Грузия жгут последние мосты