Иноуе Коваши

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иноуе Коваши
японски политик
Иноуе Коваши 
Роден: 6 февруари 1843 г.
Починал: 15 март 1895 г. (52 г.)

Виконт Иноуе Коваши (на японски: 井上 毅, 6 февруари 1844 г. – 15 март 1895 г.) е японски държавник от периода Мейджи.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иноуе Коваши е роден в семейство на високопоставени самураи от провинция Хиго (днес префектура Кумамото) и е трети син на Иида Гонгобей. През 1866 г. Коваши бива осиновен от Иноуе Шигесабуро който е друг високопоставен служител на владетеля (даймьо) на Нагаока. Тъй като е интелигентно дете, бива приет в местното конфуцианско училище. По време на войната Бошин се сражава на страната на императора срещу шогуната Токугава. След реставрацията Мейджи постъпва в министерството на правосъдието и е изпратен да учи в Германия и Франция, по-късно става близък с Окубо Тошимичи и пътува с него до Пекин, където се водят преговори след японската експедиция в Тайван от 1874 г. След убийството на Окубо, Иноуе работи заедно с Ито Хиробуми и Ивакура Томоми и впоследствие става член на националното събрание (Генроин).[1]

През 1875 г., след като придобива опит в Европа, той публикува два тома с документи, наречени „Основни закони на кралствата“, които представляват главно преводи на пруската и белгийска конституция с негови бележки, които представа на Ивакура Томоми. По препоръка на Ивакура е назначен да работи по проекта за японска конституция. Заедно с немския правен съветник Карл Фридрих Херман Розлер, Иноуе разработва първоначалния вид на конституцията Мейджи и закона за императорското семейство.[2] Също така съдейства и на Мотода Нагазане за Имперския декрет за образованието. През 1877 г. Иноуе е назначен за секретар на министерския съвет в горната камара на японския парламент. През 1884 г., за главен библиотекар на министерството императорското семейство, а през 1888 г. за главен директор на правния отдел на министерския съвет. Впоследствие през 1890 г. става член на националното събрание и заема поста на министър по образованието при второто правителство на Ито Хиробуми през 1893 г.[3] През 1895 г. получава титлата виконт според новата аристократична система.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Pittau, Joseph Monumenta Nipponica, Vol. 20, No. 3/4 (1965), pp. 253 – 282
  2. deacademic.com
  3. www.ndl.go.jp

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Khan, Yoshimitsu. Inoue Kowashi and the dual images of the Emperor of Japan, Pacific Affairs, Summer 1998.