Имперски декрет за образованието

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Имперският декрет за образованието (на японски: (на японски: 石井 菊次郎) представлява документ, подписан от император Мейджи на 30 октомври 1890 г., който очертава основните насоки за образованието в Японската империя. Той съдържа 315 йероглифа и е четен на висок глас при всички по-важни училищни събития, а учениците и студентите е трябвало да го научат наизуст.

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

След Реставрацията Мейджи, политическото ръководство на Япония търси начин да прокара целите си за бърза модернизация (вестернизация) и легитимиране на новата политическа система, изградена около императорската институция. В периода 1870 г. – 1880 г. Мотода Нагазане и други консервативно мислещи дейци, предлагат връщане към конфуцианството като образователен и нравствен модел. Иноуе Коваши и други привърженици на модернизацията се опасяват, че това ще насърчи връщане към стария феодален строй, и вместо това настояват за философия, в чиято основа стои императорът.

Министър-председателят Ямагата Аритомо одобрява изготвянето на декрета, който представлява компромисен вариант, изработен до голяма степен от Иноуе Коваши с допълнения от Мотода Нагазане и други.

След неговото обнародване, декретът е разпространен до всички училища в страната заедно с портрет на император Мейджи.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Според декрета, японският народ трябва да работи за „развитието на общественото благо и общите интереси; винаги да уважава конституцията и да спазва законите; в случай на беда, да служи на държавата с всички сили; и така да защитава и поддържа просперитета на нашия императорски трон, равностоен на небето и земята“.

Основната идея на декрета е, че уникалното японското държавно устройство (国体, кокутай) се основава на историческа връзка между великодушни владетели и предани поданици, а задачата на образованието е да насърчава добродетелите като вярност и уважение.

През 1907 г. Кикучи Дайроку превежда декрета на английски език и изнася лекции в Лондонския университет в продължение на пет месеца.

След края на Втората световна война в Азия и капитулацията на Япония американските окупационни власти забраняват четенето на декрета за образованието в училищата, а парламентът го отменя на 19 юни 1948 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Daikichi, Irokawa. The Culture of the Meiji Period. Princeton: Princeton University Press, 1970.
  • Khan, Yoshimitsu (1998). Japanese Moral Education Past and Present. Fairleigh Dickinson University Press. ISBN 0-8386-3693-4.
  • Toyoda, Toshio (1988). Vocational Education in the Industrialization of Japan. United Nations University. ISBN 92-808-0584-3.