Интерсубективна психоанализа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Терминът „интерсубективност“ е представен в психоанализата от Джордж Атууд и Робърт Столороу (1984).

Митът за изолирания ум[редактиране | редактиране на кода]

Интерсубективната психоанализа обвинява традиционната психоанализа в описването на психичните феномени като „митът за изолирания ум“.

Ключови фигури[редактиране | редактиране на кода]

Хайнц Кохут е всеобщо смятан за пионер в обектния и интерсубективния подходи. След него, значително допринасят Стивън Мичъл, Джесика Бенджамин, Бернард Брандшафт, Джеймс Фосейдж, Дона Ориндж, Арнолд Модел, Томас Одген, Оуен Реник, Харолд Сийрълс, Колуин Треуортън, Едгар Левенсън, Джей Грийнбърг, Едуард Ритво, Беатрис Бийби, Франк Лахман, Херберт Розенфелд и Даниел Стърн.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Atwood G. E., Stolorow R. D. (1984), Structures of Subjectivity: Explorations in Psychoanalytic Phenomenology
  • Jessica Benjamin (1988), The Bonds of Love: Psychoanalysis, Feminism and the Problem of Domination"
  • Buirski, P., Haglund, P. (2001). „Making Sense Together: the intersubjective approach to psychotherapy“
  • Buirski, P. (2005). „Practicing Intersubjectively“
  • Storolow R. D., Atwood G. E. (1992), Context of Being: The Intersubjective Foundations of Psychological Life
  • Storolow R. D., Atwood G. E., Brandchaft, B. (1994), The Intersubjective Perspective
  • Stolorow R. D., Atwood G. E. Orange D. M. (2002), „Worlds of Experience: Interweaving Philosophical and Clinical Dimensions in Psychoanalysis“
  • Silvia Montefoschi (1977), „Interdipendenza e Intersoggettività in Psicoanalisi“ („Interdipendence and Intersubjectivity in Psychoanalysis“)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]