Ин-ян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ин и Ян)
Ин и Ян

Ин и Ян (ин – на опростен китайски: 阴; традиционен китайски: 陰; пинин: yīn; ян (г) – опростен китайски: 阳; традиционен китайски: 陽; пинин: yáng; eum-yang на корейски) в китайската философия и метафизика e концепция, която описва как двете привидно противоположни сили, енергии и принципи (които са част от тайдзи, на бълг. Великия предел. Великият предел е вечно разменящи се и преливащи се противоположности Ин и Ян.) се допълват взаимно и преливат една в друга. Ин е черно, а Ян е бяло.

Същност[редактиране | редактиране на кода]

Ин е гълтачът, пасивен елемент на упадъка (т.е. който клони надолу) и се свързва с водата, Земята, нощта и Луната. Ян е тъпкачът, активен елемент на развитието, съзиданието (т.е. възход, изкачване) и се свързва с огъня, въздуха, деня и Слънцето. Ян елементите са чисти и видими, докато ин елементите са скрити и неуловими или едва доловими. Ин често е символизиран от водата и земята, докато ян е символизиран от огъня и въздуха. Що се отнася до хората, приема се, че жените имат по-голямо количество ин елемент, докато мъжете повече ян.

Ин се отнася до женствеността (естроген), а Ян до мъжествеността (тестостерон). Затова ин е наричан също женски елемент, а ян – мъжки. В същото време и двата пола притежават от другия елемент в себе си и при достигане на желаната вътрешна хармония двата елемента се хармонизират у човека. Това изравняване на елементите ин и ян може да се постигне или чрез духовно развитие или чрез връзките (сексуалност, брак, общувания, среда) като допълване на собствения преобладаващ елемент с елемент у другия (партньор) или другите (среда на общуване). Най-често се смята, че сексуалните партньорства компенсират липсата на пълна хармония на двата елемента, като ги уравновесяват в мъжко-женско, ин и ян.

Ян винаги съдържа потенциала на ин и ин винаги съдържа потенциала на ян, тоест ин и ян са противоположни и всеки от тях съдържа в себе си частица от другия. Това виждаме в двете „очи“ или „точки“ на символа. Така двете сили са комплементарни, а не абсолютни, и са свързани навеки и равностойни по значение. Където едната сила отслабва, другата нараства. Ин и Ян се привличат – Ин привлича Ян и Ян привлича Ин. Едната сила не може без другата, точно както не може да има светлина без мрак и нощ без ден. Чунаг-цу казва, че „Ин е най-високата точка на смразяване, докато ян е най-високата точка на кипене. Смразяването идва от небето (небесата), докато топлината идва от земята. Взаимодействието на тези два елемента създава хи (хармония) и дава начало на нещата.“ (Чунаг-цу, Глава 21).[1]

Според китайската философия, в началото на света стои У дзи – „Безпределната празнота“, където безкрайността и нищото са тъждествени. У Дзи преминава в Тайдзи, където безкрайността се разделя и възникват силите Ин и Ян. От тях след това възникват осемте врати – Багуа, които са различните възможни съответствия на съотношението Ин и Ян. Двете сили винаги се намират в динамично равновесие – Ин поражда Ян и обратно, когато едната сила достигне своя връх, се превръща в другата. В екзистенциален план е важно да се постигне тяхната хармония, която води до затварянето на Тайдзи и постигането на първоначалната У дзи.

Терминът е от изключителна важност във всички сфери, в които се борави с китайската терминология – философия, религиозен култ, китайска медицина, етика, бойни изкуства и т.н. С популяризирането на китайската култура, терминът започва да се използва и в западната специализирана или художествена литература.

Символът[редактиране | редактиране на кода]

Тайдзи-ту (китайски език (традиционен): 太極圖; китайски език (опростен): 太极图; пинин: Taìjí tú; транскрипция на Wade-Giles: T'ai4 chi2 t'u2; буквално „диаграма на върховния принцип“), обикновено наричана в България и на Запад просто като Ин-Ян, е добре известен символ, произхождащ от китайската култура, представящ принципа на Ин и Ян от таоистката и неоконфуцианската философия, както и някои народни представи. Идеята за Ин и Ян съществува в Китай отпреди поне 400 г. пр. Хр. Терминът Тайдзи-ту се отнася до всяка от няколко схематични репрезентации на принципа.

Във философията[редактиране | редактиране на кода]

Древен ръкопис с изобразен Тайдзи-ту – ин и ян

Лао Дзъ споменава ин-ян полярността само веднъж, в глава 42 на Тао-те чинг (Дао Дъ Дзин):

Сътвореният свят носи Ин на своя гръб и Ян в лице; Чрез обединението на преминаващите през всичко принципи, той постига хармония.

Ин и Ян[редактиране | редактиране на кода]

Вид ИН (-)📉 ЯН (+)📈
Пол: женски мъжки
Сила: Магнетизъм Електричество
Небесни тела: Луна Слънце
Температура: студено топло
Сезон: есен/зима пролет/лято
Привличане: центростремално центробежно
Полярност: негативна позитивна
Посока: север юг
Ум: десен мозъчен дял/емоция ляв мозъчен дял/съждение
Активност: повече умствена повече физическа
Цвят: лилаво, индиго, синьо, зелено жълто, оранжево, червено
Светлина: тъмна светла
Растеж: надолу и навътре нагоре и навън
Растеж (растения): хоризонтално,
под земята
хоризонтално,
над земята
Енергия в живота: Лоша енергия Добра енергия
Тенденции: контракция
дифузия
разсейване
разпръскване
разделяне
декомпозиция
дезинтеграция
експанзия
синтез
организация
асимирация
обединяване
учередяване
интеграция
Движение: по-неактивен, бавен по-активен, бърз
Вибрация: къси вълни,
висока честота
дълги вълни,
ниска честота
Дневен ритъм: нощ ден
Измерение: пространство време
Биология: вегетативна анималистична
Текстура: груба гладка
Плътност: по-мек по-твърд
Тегло: по-леко по-тежко
Влажност: по-мокро по-сухо
Височина: по-ниско по-високо
Големина: по-малко по-голямо
Химични елементи: N, O, K, P, Ca и др. H, C, Na, As, Mg и др.
Зодиакални знаци: Телец, Рак, Дева, Скорпион, Козирог, Риби Овен, Близнаци, Лъв, Везни, Стрелец, Водолей

Ин и Ян в културата[редактиране | редактиране на кода]

  • Телевизионните серии Yin-Yang-Yo! (Ин-ян-йо!) на Уолт Дисни имат два героя Ин, който е розов заек, и Ян, който е син заек.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Yin and yang в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]