Ирмгард фон Йотинген
| Ирмгард фон Йотинген | |
| пфалцграфиня при Рейн | |
| Родена |
1304 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Управление | |
| Други титли | графиня от Йотинген |
| Семейство | |
| Баща | Лудвиг VI фон Йотинген |
| Майка | Агнес фон Вюртемберг (1295 – 1317) |
| Съпруг | Адолф от Пфалц |
| Деца | Рупрехт II (Пфалц) |
Ирмгард фон Йотинген (на немски: Irmgard von Oettingen; * ок. 1304, Йотинген; † 6 ноември 1389 или 1399, манастир Либенау във Вормс) е графиня от Йотинген в Швабия, Бавария, и чрез женитба пфалцграфиня при Рейн и като вдовица доминиканка. Тя е баба на германския император Рупрехт († 1410).
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Дъщеря е на граф Лудвиг VI фон Йотинген († 1346) и втората му съпруга Агнес фон Вюртемберг (1295 – 1317), дъщеря на граф Еберхард фон Вюртемберг († 1325) и третата му съпруга маркграфиня Ирменгард фон Баден († 1320), дъщеря на маркграф Рудолф I фон Баден.[1]
Ирмгард се омъжва през август 1320 г. за пфалцграф Адолф от Пфалц († 1327) от род Вителсбахи, вторият син на баварския херцог на Горна Бавария и пфалцграф Рудолф I (1274 – 1319) и съпругата му Мехтхилд от Насау (1280 – 1323), дъщеря на крал Адолф от Насау. Двамата живеят в Хайделберг и управляват под главното командване на император Лудвиг IV Баварски. През 1326 г. Адолф се оттегля в Огерсхайм.
След смъртта на нейния съпруг на 29 януари 1327 г. Ирменгард се оттегля с децата си същата година като гост в манастир Либенау при Вормс, където през 1344 г. става монахиня (доминиканка). Тя умира на 6 ноември 1399 г. (или 1389) в манастира и е погребана там.[2]
Деца
[редактиране | редактиране на кода]Ирмгард фон Йотинген и Адолф от Пфалц имат децата:[3]
- Рупрехт II (1325 – 1398), курфюрст на Пфалц
- Фридрих (* 1326, изчезва като малко дете)
- Адолф (умира рано)
- дъщеря († 1389), омъжена за граф Майнхард I фон Ортенбург.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Johann Friedrich Schannat: Historia episcopatus Wormatiensis. 1734, S. 172
- Abhandlungen der Churfürstlich-Baierischen Akademie der Wissenschaften 3. Band, 1765. Bayerische Akademie der Wissenschaften, München, books.google.de
- Jörg Rogge: „Fürstin und Fürst – Familienbeziehungen und Handlungsmöglichkeiten von hochadeligen Frauen im Mittelalter“, Seite 35, Verlag Thorbecke, 2004, ISBN 3-7995-4266-3; books.google.de
- Ingeborg Schroth: Ein Reliquienkreuz von 1342 aus Kloster Liebenau. In: Pantheon, Nr. 31, 1943, S. 43 – 47, Rheinland-Pfälzische Bibliographie Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- Volker von Volckamer: Oettingen, Grafen und Fürsten zu. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, ISBN 3-428-00200-8, S. 472 – 474.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. I, Tafel 27.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Oettingen family, genealogy.euweb.cz
- ↑ Irmengarde von Oettingen, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Wittelsbach 2, genealogy.euweb.cz
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Irmengard von Oettingen, worldhistory.de
- Irmengard von Oettingen Архив на оригинала от 2012-12-15 в Wayback Machine., nhv-ahnenforschung.de
- Grabinschrift von Pfalzgräfin Irmengard im Kloster Liebenau, inschriften.net/worms