Испанска ярост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Испанската ярост – Разрушаването на Антверпен 1576. Гравюра на Ханс Колар, 1577 г.
Музей Бойманс - Ван Бьонинген, Ротердам

Испанска ярост (на нидерландски: Spaanse Furie) е общото нарицателно име на няколко отмъстителни и необуздани кървави кланета и грабежи на нидерландски градове от испански редовни или разбунтували се войски, извършени в периода 1572-1579 г., малко след началото на Осемдесетгодишната война.[1][Бел. 1][Бел. 2][2]

Най-известната Испанска ярост е плячкосването на Антверпен през 1576 г. Употребяван понякога в единствено число, изразът може да се отнася за цялата кампания на разбунтувалите се войски през същата година или за отделните събития при опустошаването на дадени градове.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Не е известно кой за първи път и кога точно употребява израза — известни са доста по-късни гравюри и картини[3], като най-първите вероятно са тези от серията на Франс Хогенберг[4][5] (1576-1578 г.) и гравюрата на Ханс Колар от 1577 г. Възможно е и да е от книгата на английския авантюрист Джордж Гаскойн The Spoyle of Antwerpe[6], който се оказва непосредствен свидетел на събитията и при завръщането си в Англия през същата година, ги описва. В книгата на две места се споменава израза ярост за испанските жестокости:

  • For time and place, their furye was as great ten dayes after the victory, as at the tyme of their entry: and as great respect they had to the church and churchyeard,…as the Butcher hath to his shambles or slaughterhouse: For person and Country, they spared neither friende nor foe: Portingal nor Turke.
  • ... the conquerours ought to have great regard unto their execution… When the blood is cold, and the fury over, me thinkes that a true christian hearte.

Някои от по-съвременните историци като Бенджамин Шмит[7] считат, че описанията са доста преувеличени от холандците (Brevissima relacion е препечатана не по-малко от 33 пъти между 1578 и 1648 г. в Холандия — повече в сравнение с всички други европейски страни, взети заедно.[8]), англичаните и другите тогавашни съперници на Испанската империя, с цел да предизвикат съчуствие към бунтовниците и омраза към испанците, тъй като доста от градовете са оставали неутрални или са били роялистки настроени.[9] Макар и да не отричат мащаба на испанската ярост, те считат че тя, волно или неволно, е станала част от Черната легенда.[10][11] Не бива да се забравя и факта, че по-голямата част от войските на крал Филип в Нидерландия тогава, всъщност са германски, италиански или дори валонски наемници и само ядрото им е от испански терции.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

През зимата на 1565-66 г. испанските власти отхвърлят няколко молби за намаляване на религиозните принуди в Нидерландия, включително и петиция от Компромиса на благородниците. През последвалото лято се подновяват насилствените религиозни изблици, известни като Иконоборческо въстание, по време на което калвинистите обезобразяват статуи и унищожават украси на католически манастири и църкви. Битката при Остервел през март 1567 г. е първият испански военен отговор на многобройните бунтове, и прелюдия към началото или самото начало на Нидерландското въстание за независимост.[Бел. 3]

Испанският крал Филип II изпраща един от генерал-капитаните си, херцог Алба, с 10 000-на армия по Испанския път, което е и първата му употреба за военни цели. Херцогът получава правомощия, надхвърлящи дори тези на кралската полусестра, Маргарита Пармска, която дотогава е управител на Нидерландия. Тя вече е успяла да измести на заден план съветника Антоан Гранвел и Вилхелм Орански, и се опитва да съчетае исканията на местното население с тези на испанските ордени. След срещата им, ако се съди по неотстъпчивостта на херцога от крайните му позиции, херцогиня Маргарита се оттегля. Алба я заменя като генерал-губернатор на Седемнадесетте провинции и през септември 1567 г. неправомерно създава трибунал, който веднага започва да осъжда политическите си опоненти и религиозни реформисти на смърт (над 1000 осъдени на екзекуция), получавайки печално известното име Кървавия съвет.

Събития с това име[редактиране | редактиране на кода]

Разграбването на превзет град не е било необичайно за тази епоха, и управителят Алба съшо го използва, като умишлено създаване ужасяващи примери, с цел да пресече симпатиите към бунтовниците.[12][13]

  • Разграбването на Мехелен е най-ранният случай, който става известен с това понятие. След като лейтенант Бернард Мероде превзема града и го контролира в продължение на месец, той и хората го напускат, поради това, че към тях се приближава много по-силна испанска войска. Въпреки, че населението на Мехелен приветства испанците с пеене на псалми на покаяние в жест на предаване, от 2 октомври 1572 г., по заповед на сина на губернатора Алва [Бел. 4], Фадрике Алварес де Толедо, населението на града е подложено на тридневно клане, грабежи и изнасилвания. Алба докладва на крал Филип II, че не остана дори и пирон, забит в стената.[14][15][16]
  • Армията на Фландрия, която е опустошила Мехелен, завладява отново Дийст и Рурмонд и се отправя към Гелдерн. През ноември тя лесно си възвръща Зютфен, който е превзет по-рано от оранистите. Фадрике нарежда на хората си да избият гарнизона и им позволява да разграбят града. След Испанската ярост при Зютфен, градовете на север капитулират.[17]
  • Пред декември, жителите на град Нарден започват преговори за предаването си, но въпреки това града е опустошен и изгорен до основи, като оцеляват само 60 души.[17]
  • Испанската ярост при Харлем - през 1573 г., след половингодишна обсада, градът е подложен на опустошителен грабеж.[18]

Към декември 1573 г., твърде високите и все още неефективни финансови разходи, както и оплакванията във връзка с жестокостта на походите на губернатора, довеждат до смяната му с Луис де Рекесенс. Прословутият Кървав съвет спира с екзекуциите си, и през юни 1574 г. официално е отменен от Рекесенс.

Пътят на Армията на Фландрия на дон Фадрике, 1572 г.

През октомври 1576 г., по време на разбунтуването на град Маастрихт, дължащо се на продължителните тежки плащания, германските войници от испанския гарнизон изпълняват заповедите на градския съвет и остават настрана. Докато някои испански войници задържат една от портите, другите успяват да избягат начело с командира си Франсиско де Монтесдока в укреплението Вик на другата страна на река Маас. Макар на Монтесдока да е предложена безопасност по време на преговорите, по време на провеждането им той е арестуван. Монтесдока е освободен, когато пристигат войски от Далем, което заедно с тези от Вик завладяват града. По време на това са убити няколко испански войника.

  • Последвалото наказание на града, убийства и грабежи са известни като Испанската ярост при Маастрихт.[19][20][21]
Клането при Нарден, 1 декември 1572 г.
Картина от 17 век на Ян Люйкен,
Британски музей, Лондон

След смъртта на Рекисенс през март 1576 г. испанският крал назначава своя полубрат, Хуан Австрийски, за генерал-губернатор на Нидерландия, но се колебае няколко месеца, преди да го уведоми. Дори и тогава, Хуан не бърза да тръгне към разбунтуваните провинции. Изоставените на произвола офицери и обикновени испански войници не са получавали заплата и започват кампания на бунтовнически грабежи, по начина който са демонстрирали по-рано.

  • Испанската ярост при Аалст (град, който винаги е бил лоялен към Короната), показва, че военните метежи, които от 1573 г. започват да стават по-чести, напълно са излезли извън контрол през юли 1576 г.[22][23] Развилнялите се войници опустошават около 170 селища в графство Брабант.[24]
  • Испанската ярост при Антверпен, най-известният случай с това име, известен също като Опустошението на Антверпен, настъпва, когато силите, идващи от Аалст и тези от Маастрихт се срещат през ноември 1576 г.

Съвременна употреба[редактиране | редактиране на кода]

  • По-късно изразът се използва и за други събития и за други държави (например Английска ярост, Френска ярост), но въобще не добива популярност или само за кратко време, докато първообразът се употребява и по-късно в литературата – използван е от Джером Джером:

...as during "Spanish Furies," or "September massacres," or Western mob rule, it creeps out and bites and tears at quivering flesh, or plunges its hairy arms elbow deep in blood, or dances around a burning nigger.[25], Мери Брамстън: [26]"Nothing from him," said Adrian, "but much from his father's partner, Hendrick Oster, who brought him out. I never heard a more awful tale. Spanish Furies we have had before, but never such a Fury as this." и др.

  • Испанските национални отбори по футбол често са наричани La Furia Española – Испанска ярост.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цитат: Филип отговори, назначавайки Алва и десет хиляди войници, които отприщиха Испанската ярост, в която бяха умъртвени осемнадесет хиляди и шестстотин души, освен тези, които бяха убити при въоръжена съпротива.
  2. Крюгер: Испанската ярост бушува в продължение на няколко години: Мехелен, Зютфен и Нарден бяха разграбени, както и Харлем, Удеватер и Боменде. Но най-лошото сполетя Антверпен.
  3. За начало на Осемдесетгодишната война може да се смята 13 март 1567 г., с разгрома на бунтовниците при Остервел, или единадесет дни по-късно, когато Гилис ван Берлемон, щатхалтер на обсадения Валансиен, предава града. Самите холандци често смятат за начаро на войната датата на първата си победа, тази в битката при Хейлигерлей, през май 1568 г.
  4. В Холандия херцог Алба е наричан 'Алва: "Alva's Throne: Making Sense of the Revolt of the Netherlands" by Prof. Henk van Nierop in Graham Darby's The Origins and Development of the Dutch Revolt.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Charles Henry Caffin Art for Life's Sake – An Application of the Principles of Art to the Ideals and Conduct of Individual and Collective Life. Гл. V. The Scientific-Artistic Organization of Holland in the Seventeenth Century. стр.38
  2. De Hervorming te Brugge Protestantse Kerk Brugge
  3. Zoeken in de collectie
  4. The so-called Spanish Fury at Antwerp
  5. From Criminal to Courtier: The Soldier in Netherlandish Art 1550-1672
  6. The Spoyle of Antwerpe
  7. Schmidt, Benjamin, Innocence Abroad. The Dutch Imagination and the New World, 1570-1670, Cambridge U.P. 2001, ISBN 978-0-521-02455-6
  8. Schmidt, Benjamin, Innocence Abroad. The Dutch Imagination and the New World, 1570-1670, Cambridge U.P. 2001, ISBN 978-0-521-02455-6, стр. 97
  9. Beggars, Iconoclasts, and Civic Patriots: The Political Culture of the Dutch Revolt. Peter J. Arnade. стр. 226
  10. Juderías, Julián, La Leyenda Negra (2003; first Edition of 1914) ISBN 84-9718-225-1[
  11. Powell, Philip Wayne, Tree of Hate: Propaganda and Prejudices Affecting United States Relations with the Hispanic World. Basic Books, New York, 1971
  12. Arnade (2008) p. 225–226
  13. Burg (2003, eLibrary 2005) p. 168–169
  14. Arnade (2008) p. 226–229 For the sack of Mechelen, Arnade also refers to: Marnef, Guido Het Calvinistisch bewind te Mechelen, 1580–85. Kortrijk-Heule, 1987.
  15. Elsen, Jean. De nood- en belegeringsmunten van de Nederlandse opstand tegen Filips II – Historisch kader. // Collection J.R. Lasser (New York). Nood- en belegeringsmunten, Deel II. Jean Elsen & ses Fils s.a., Brussels, Belgium, February 2007. с. 4. Посетен на 1 август 2011. (на нидерландски)
  16. Allen, Charlotte. First Things – Books In Review: Harline, Craig; Put, Eddy. A Bishop’s Tale: Mathias Hovius Among His Flock in Seventeenth-Century Flanders. Yale University Press. 387 pp.. // First Things, New York, USA, (c) 2001 upd. July 2002. Посетен на 19 август 2011. The Spanish Fury, which ruined Mechelin’s economy, was followed by the English Fury, an invasion in 1580 launched by the Dutch ally Elizabeth I that included a spree of burning, looting, and clergy–killing
  17. а б Arnade (2008) p. 232–244
  18. De geschiedenis van het duodorp Halfweg en Zwanenburg – Of: de historie van 1 Russische tsaar, 3000 Spaanse soldaten en enkele miljoenen suikerbieten. // Vereniging Dorpsraad Zwanenburg-Halfweg, Netherlands. Посетен на 4 август 2011. (на нидерландски)
  19. Hooft, Pieter Corneliszoon; ed. Hellinga, W.; ed. Tuynman, P.. Nederlandsche Historien, Vol. 11. // Nederlandsche Historien. University Press Amsterdam, Amsterdam, Netherlands, 1972 (Online by dbnl, 2007), 1642–1647. с. 463–464. (на нидерландски)
  20. Motley (1855) Vol. III, chapter V. 1576–1577
  21. Don Juan. // Municipality of Maastricht, Netherlands, © 2008. (на нидерландски)
  22. Baelde (1976) p. 374
  23. Morris (1998) p. 273
  24. Van der Schoot, Y.. De Hervorming te Brugge (Pdf). // Protestantse Kerk Brugge, Brugge, Belgium. (на нидерландски)
  25. 14 Books in 1, стр. 193
  26. www.holisticpage.com.au