Направо към съдържанието

Ихор

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ихор (древногр.: ἰχώρ) в древногръцката митология е етерната течност, която е в кръвта на боговете и/или безсмъртните.

В класическите митове

[редактиране | редактиране на кода]

Ихор произхожда от гръцката митология, където е етерната течност, която е в кръвта на гръцките богове. Казва се, че запазва качествата на храната и напитките на безсмъртните амборзията и нектара.

Илиада V. 339–342[1]

... водната кръв на богиня потече —

влага, която се движи из жилите на боговете,

тъй като жито не вкусват и вино искрящо не пият.

Ето защо са безкръвни и прозвище носят безсмъртни.

В патологията „ихор“ е стар термин за воднист секрет от рана или язва с неприятна миризма.

Гръцкият християнски писател Климент Александрийски е използвал „ихор“ в древното медицинско разбиране за неприятно ухаещ воднист секрет от рана или язва, в полемика срещу езическите гръцки богове. Като част от доказателствата си, че те са просто смъртни, той цитира няколко случая, в които боговете са ранени физически, а след това добавя: „А щом има рани, има и кръв. Защото ихорът на поетите е по-отблъскващ от кръвта; тъй като гниенето на кръвта се нарича ихор.“[2]

  1. Омир, Илиада. Издателство „Народна култура“, София, 1971 г.
  2. Clement of Alexandria. "Protrepticus (EXHORTATION TO THE HEATHEN)". Посетен на 1 май 2020 г.