Йован Котески

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йован Котески
Јован Котески
поет от Република Македония

Роден
Починал
12 юли 2001 г. (69 г.)
Семейство
ДецаЯсна Котеска

Йован Котески (на македонска литературна норма: Јован Котески) е поет от Република Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Котески е роден през 1932 година в стружкото село Присовяни, като четвърто от петте деца на Петкана и Васил Котески. Учи литература в Скопие и след това работи като журналист в Радио Скопие. Член е на Македонския ПЕН център и на Дружеството на писателите на Македония от 1958 година.

Затвор[редактиране | редактиране на кода]

Арестуван е множество пъти – първия през 1948 г., а след това и през 1950, 1952, 1954 година. През 1961 г. му е открито досие в УДБА под псевдоним „Интимист“ (Интимният).[1] На 2 септември 1985 година Котески е арестуван и осъден на 5 години затвор по обвинение, че нелегално работи за разпада на Югославската федерация и за създаване на независима македонска държава. Така Котески влиза в затвора Идризово като част от последната група политически затворници-интелектуалци в бивша Югославия. През 1986 година от неговата съдба се заинтересува американският поет, Алън Гинсбърг, тогава председател на Комисията за защита на правата на писателите и журналистите на Световния ПЕН център. За неговото освобождение най-големи заслуги има тогвашният подпредседател на Световния ПЕН център и председател на Хърватския ПЕН клуб Предраг Матвеевич. С писма до Окръжния съд в Скопие и до Съюзния съд на Югославия в Белград той успява да издейства преразглеждане на присъдата на Котески и неговото освобождаване от затвора през юли 1987 година.

В 1989 година Котески започва работа в библиотеката „Другарче“, където работи до пенсионирането си. Последните си десет години от живота прекарва в относителна изолация в дома си в Скопие. В 2000 година излиза тритомна подборка от неговата поезия.

Котески умира на 12 юли 2001 година в Скопие.[2]

Стихосбирки[редактиране | редактиране на кода]

  • „Земја и страст“ („Земя и страст“) (1958),
  • „Насмевка пред зорите“ („Усмивка пред зорите“) (1958),
  • „Злодоба“ (1963),
  • „Тежина“ (Тежест) (1965),
  • „Пеплосија“ („Пеплосия“) (1966),
  • „Сенки“ (1972),
  • „Зелени порти“ (1975),
  • „Хераклеја“ („Хераклея“) (1978),
  • „Поморија“ („Помория“) (1981),
  • „Бденија и сновиденија“ („Бдения и съновидения“) (1982),
  • „Полилеј“ („Полилей“) (1983),
  • „Плодови“ („Плодове“) (1985),
  • „Тапија“ („Тапия“) (1985),
  • „Живожарица“ (1990),
  • „Сончева белегија“ („Слънчева белгия“) (1990),
  • „Морници“ (1991),
  • „Глувчето со двоглед“ („Мишлето с бинокъл“) (за деца, 1991),
  • „Ралица“ (1992),
  • „Злодоба“ (1992),
  • „Лелејка“ („Лелейка“) (1994),
  • „Самотија“ („Самотия“) (1994),
  • „Празник“ (библиофилско издание в ръкопис, 1995),
  • „Трагач“ („Търсач“) (поема, 1995),
  • „Решетки“ (1996),
  • „Приќе“ („Прикя“) (1997),
  • „Одрон“ („Свлачище“) (1998),
  • „Разор“ („Разораване“) (1999),
  • „Кртечина“ („Къртичина“) (2000).[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Котеска, Я. Архив, травма, помирение. Социологически проблеми, бр.3 – 4, 2010, с.24.
  2. Енциклопедија на културното наследство на Струга.
  3. Македонски Пен-центар. Јован Котески, архив на оригинала от 4 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070904141333/http://www.pen.org.mk/publications/members/tekst.asp?lang=mac&id=36, посетен на 2 март 2008