Йоребру (замък)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Задната част на замъка „Йоребру“, погледнат от съвременния мост, който свързва двата бряга на Свартон малко преди острова

Замъкът „Йоребру“ (на шведски: Örebro slott) е средновековен крепостен замък в центъра на град Йоребру, провинция Нерке, Швеция. Разположен е на малък остров по течението на река Свартон, свързан с мостове за двата бряга на реката.

История[редактиране | редактиране на кода]

Гравюра на замъка „Йоребру“ от 1690 – 1710 година

Най-старата част от замъка, 25-метровата отбранителна кула, е издигната през втората половина на 13 век.

През по-голямата част от времетраенето на Калмарската уния, крепостта е обитавана от датски и германски висши сановници. Изключение прави периодът от 1434 до 1436, когато замъкът е превзет от Енгелбрект, противник, възстанал срещу Унията. През януари 1522 чуждото владичество над Йоребру, установено по време на Унията, приключва, когато крепостта е завзета от бъдещия крал Густав Ваза. Въпреки че крал Густав често отсядал в Йоребру, по време на управлението му не са предприети съществени преустройства по крепостта, както се случило по негово време в други кралски резиденции като например в Упсала, Вадстена и Грипсхолм.

През 1560 г., най-младият син на Густав Ваза, Карл, получава титлата дук на Сьоденманланд, Нерке и Вермланд. Засиленият интерес на Карл към добива и обработката на желязо прави Йоребру един от най-важните за дука градове. В резултат през 1573 година започва съществено преустройване на замъка, което продължава и около 1600 година, приблизително по времето, когато дукът е коронясан като крал Карл IX и замъкът започва да се използва като резиденция при кралските посещения в града. Окончателното преустройство на замъка приключва около 50 години след като е започнато – през 1627 година. Към този момент обаче визитите на краля вече били толкова нарядко, че настъпил период на упадък.

През 1725 г. сериозно разрушение оставя почти цялата крепост необитаема, а 13 години по-късно големи части от североизточната кула се срутили в река Свартон. След няколко неуспешни опита, неосъществени заради висока цена и сложност на проектите, между 1758 и 1764, замъкът е преустроен от укрепително съоръжение в модерен административен комплекс. От 1766 година зданието започва да се ползва за седалище на областния управител.

Днес част от замъка е отворена за посещения, някои от помещенията му се използват като класни стаи за ученици от училището Karolinska Skolan, проведжат се изложби, концерти, конференции. Кулата, в чието приземие е оформена музейна експозиция, е достъпна за безплатни посещения.

Източници[редактиране | редактиране на кода]