Йохан Неескенс
 Йохан Неескенс | |||||||||
 | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Прякор | Йохан II | ||||||||
| Роден | Johannes Jacobus Neeskens 15 септември 1951 г. (на 72 г.) | ||||||||
| Ръст | 172 cm | ||||||||
| Пост | Полузащитник | ||||||||
| Настоящ отбор | |||||||||
| Отбор |  Галатасарай (Асистент) | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
| Йохан Неескенс в Общомедия | |||||||||
Йоханес „Йохан“ Якобьос Неескенс (на нидерландски: Johannes „Johan“ Jacobus Neeskens) е нидерландски футболист и треньор по футбол, един от най-ярките представители на тоталния футбол наложен от Аякс в началото на 70-те години. За четири сезона с екипа на клуба от Амстердам печели три последователни титли от турнира за КЕШ, две Суперкупи на УЕФА, три шампионски титли на Холандия и три национални купи. С Холандския нац. отбор е двукратен световен вицешампион от първенствата в Германия 1974 и Аржентина 1978, както и бронзов медалист от Европейското първенство в Югославия 1976. Йохан Втори както още е известен е посочен от Пеле като един от 125-те най-велики живи футболисти в света. Понастоящем е асистент на Франк Рейкард в турския Галатасарай.
Състезателна кариера[редактиране | редактиране на кода]
Неескенс е роден на 15 септември 1951 г. в Хемстед, първоначално тренира бейзбол. Футболната му кариера започва през 1968 г. в едноименния отбор, преди да бъде забелязан от Ринус Микелс и през 1970 година подписва с Аякс. Първата му изява в приятелски мач срещу Челси е с успех и това му спечалва място в първия отбор още в началото на новия сезон. Първоначално Неескенс се изявява на десния бек и на тази позиция играе целия цикъл на сезон 1970 – 71, включително и финала за КЕШ спечелен с 2:0 срещу гръцкия Панатинайкос на Уембли. През сезон 1971 – 72 Неескенс играе повече в средата на терена рамо до рамо със своя идол и вече приятел Йохан Кройф, за да се превърне в негов постоянен партньор в халфовата линия. Йохан Неескенс е неизменна част от тоталния футбол на Аякс и със своите невероятни футболни качества допринася за спечалването на 3 шампионски титли на Холандия, както и за трите последователни Купи на европейските шампиони. С амстердамци печели всички най-значими отличия като във визитката му са още 3 купи на Холандия, 2 Суперкупи на УЕФА и една Междуконтинентална купа. През 1974 г. Неескенс приема ново предизвикателство и след изричното настояване на сънародника си Йохан Кройф преминава в Барселона, където година преди това самият той е сторил същото заедно с треньора Ринус Микелс. Веднага се превръща в любимец на феновете, а те му дават прозвището Йохан II (на испански: Johan Segon). Още на следващата година печели наградата за най-добър чужденец в Примера Дивизион за сезон 1975 – 76. За „каталунците“ Неескенс играе пет сезона, като взима участие общо в 232 официални срещи за клуба, в който отбелязва 57 гола. Печели последователно Примера Дивизион и Купата на Краля. Един от героите във финала за Купата на носителите на купи през 1979 в Базел при победата над Фортуна Дюселдорф. Това е и неговият последен мач с екипа на Барса след който клуба се отказва от неговите услуги и подписва с датчанина Алан Симонсен което дълбоко разочарова привържениците на клуба. След края на сезона заминава за САЩ и подписва с Космос Ню Йорк за който вече играят някои от най-известните футболисти в света като Франц Бекенбауер и Пеле. Въпреки че има добри изяви в Америка, втория му сезон не е това на което той се надява и тогава влиза в конфликт със своя немски треньор Ханс Вайсвайлер. През този период Неескенс изчезва за кратко и никой не знае къде се намира. През 1984 г. се завръща в Европа и изиграва един сезон за Гронинген. През 1987 г. се мести в Швейцария където е семейството му и става играещ треньор на ФК Баар, а по-късно на последния си отбор ФК Цуг.
Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]
 Финал Св. П.-1974 Германия 2:1 Нидерландия
|
|---|
Йохан Неескенс е основна фигура в холандския национален отбор по времето когато тима е считан за най-добрия в света и има голям принос за достигнатите 2 финала на Световното първенство през 1974 и 1978 г. Особено важен е в квалификационните мачове преди тези първенства, като дори играе седмица след като е получил сътресение на мозъка в решителния мач срещу Белгия и класирал Холандия на Световното първенство през 1974 г. в Германия. На същия шампионат става подгласник на голмайстора Гжегож Лато като отбелязва 5 гола, единият от които във финалната среща с Германия. Бронзов медалист от Европейското първенство в Югославия 1976. През 1981 г. след двугодишно отсъствие Неескенс се завръща в мач срещу Белгия, а след загубата от Франция с 0:2 на 11 ноември същата година се отказва окончателно от националния отбор.
Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]
Йохан Неескенс заедно с Франк Рийкард и Роналд Куман са част от екипа на Гус Хидинк водил Холандския нац. отбор по време на квалификациите и финалите на Световното първенство във Франция 1998. След края на шампионата Хидинк се оттегля от поста национален селекционер, а на негово място е назначен Франк Рийкард с асистент Йохан Неескенс. Тандема води лалетата до края на Евро 2000. След това Неескенс е назначен за старши треньор на НЕК Неймеген, като през 2003 г. го класира за първи път след двадесет години в Европейските клубни турнири, но на следващата година е уволнен поради слаби резултати. През декември 2005 г., Неескенс е назначен за помощник-треньор на Австралийския национален отбор, отново като асистент на Гус Хидинк с когото водят „кенгурата“ на Световното първенство в Германия 2006. В края на 2006 г. Неескенс подписва тригодишен договор с отбора на Барселона, заменяйки на поста своя сънародник Хенк тен Кате като помощник на Франк Рийкард. На 8 май 2008 г., след два разочароващи сезона тандемът е уволнен за да поеме турския гранд Галатасарай.
Успехи[редактиране | редактиране на кода]
- Шампион на Холандия (3): 1970, 1972, 1973
- Купа на Холандия (3): 1970, 1971, 1972
- Шампионска лига (3): 1971, 1972, 1973
- Суперкупа на УЕФА (2): 1972, 1973
- Междуконтинентална купа (1): 1972
- Шампион на Испания (1): 1974
- Купа на Краля (1): 1978
- Купа на носителите на купи (1): 1979
- Световен вицешампион (2): Германия 1974 и Аржентина 1978
- Бронзов медалист – Евро 76
Индивидуални
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
