Калифорнийски заек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Калифорнийски заек
Lepus californicus.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Ръкоперки (Sarcopterygii)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Зайцевидни (Lagomorpha)
семейство:Зайцови (Leporidae)
род:Зайци (Lepus)
вид:Калифорнийски заек (L. californicus)
Научно наименование
Gray, 1837 г.
Разпространение
Black-tailed Jackrabbit area.png
Калифорнийски заек в Общомедия
[ редактиране ]

Калифорнийският заек (Lepus californicus) е най-разпространеният вид заек в Западните Съединени американски щати и Мексико. Среща се на височина до 3000 м.[2]

Калифорнийският заек има дълги уши и мощни дълги задни крака. Достига дължина около 60 cm и тегло 1.5 – 3 kg.

Калифорнийският заек (Lepus californicus) е най-разпространеният вид заек в Западен САЩ и Мексико. Среща се на височина до 3000 м. Бял новозеландски заек Зайците от бялата новозеландска порода са тясно специализирани за младо заешко месо. Породата е създадена през 1910 г. в САЩ. За първи път са внесени в България през 1970 г., а втори внос се прави през 1977 г. През последните години масово се отглеждат в страната. Живата маса на възрастните животни е 4,5-5,2 кг. Дължината на тялото е 47-49 см. Зайците имат добре изразени месодайни форми, средно дълго тяло, добре развита задна част, широки лопатки, добре замускулена къса шия и широк гръб. Цветът на космената покривка е бял. Ушите са правостоящи, дълги 10-11 см. Очите са безцветни като при всички албиноси, но изглеждат червени, тъй като прозират кръвоносните съдове в очното дъно, а ноктите на краката леко розовеят.

Зайкините много добре понасят така наречените уплътнени озайчвания, т.е. те се заплождат до 10-ия ден след раждането. В развитите страни от тях се получават по 7-8 озайчвания за година. Тези уплътнени озайчвания се получават в резултат на целенасочено водената развъдно-подобрителна работа в съчетание с балансирано хранене и добре организирано гледане на зайците.

С усъвършенстване на технологията на отглеждане и хранене се ликвидира опасността от аборти, причинени от недоимъчно хранене.

Зайкините се отличават с голяма скорозрелост, плодовитост, висока млечност и добри майчини качества. Те се използват за разплод на 4 – 4,5-месечна възраст, когато са достигнали 80% от живата маса на родителите. Раждат 8-10 зайчета, а често пъти и много повече. При отглеждане на зайчетата до 3-месечна възраст и при хранене с целодажбени гранулирани фуражи те достигат жива маса 2,5-2,7 кг, като за един кг прираст изразходват 2,8-3 кръмни единици.

Калифорнийски заек Породата е създадена В САЩ по метода на словното бъзпроизводително кръстосване. Първоначално през 1923 г. са кръстосани зайци от породите Чинчила с бели новозеландски зайци. Получените кръстоски отново са кръстосани през 1928 г. с хималайски зайци, след което се преминава към вътрешно развъждане.

Калифорнийските зайци, както и новозеландските се характеризират с добре изразени месодайни форми. Те имат малка, лека и слабо гърбоноса глава, къса и добре замускулена шия и дебел слой мускулатура в областта на гърба. Ушите са правостоящи с дължина не по-малка от 10,5-11 см. Тялото е късо, широко и набито. Костната система е здрава и лека, оцветяването е бяло, като ушите, муцунката, лапките и горната част на опашката са черно или тъмнокафяво оцветени.

Калифорнийските зайци са едни от най-скорозрелите. Те се използват за разплод на 4,5 – 5-месечна възраст. Млечността на зайкините е висока и те изхранват 7 – 8 и повече зайчета. Живата маса на възрастните животни е 4,5 – 5,2 кг. В млада възраст достигат жива маса 2,5 – 2,7 кг, и не отстъпват по нищо на белите новозеландски зайци Калифорнийският заек има дълги уши и мощни дълги задни крака.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lepus californicus (Gray, 1837). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 11 юли 2020 г. (на английски)
  2. Mexican Association for Conservation and Study of Lagomorphs (AMCELA), Romero Malpica, F.J. & Rangel Cordero, H.. Lepus californicus. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 1 февруари 2010. (на английски)