Калкан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Калкан.

Калкан
Psetta maxima Luc Viatour.jpg
Rodaballo, Galiza.jpg
Червена книга на България
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Actinopterygii Лъчеперки
разред: Pleuronectiformes Калканоподобни
семейство: Scophthalmidae Калканови
род: Scophthalmus
вид: P. maxima Калкан
Научно наименование
Уикивидове Scophthalmus maximus
Linnaeus, 1758
Синоними
  • Pleuronectes cyclops Donovan, 1806
  • Pleuronectes maeoticus (non Pallas, 1814)
  • Pleuronectes maximus Linnaeus, 1758
  • Pleuronectes turbot Lacepède, 1802
  • Psetta maeotica (non Pallas, 1814)
  • Psetta maxima (Linnaeus, 1758)
  • Psetta maxima maxima (Linnaeus, 1758)
  • Rhombus aculeatus Gottsche, 1835
  • Rhombus maeoticus (non Pallas, 1814)
  • Rhombus magnus Minding, 1832
  • Rhombus maximus (Linnaeus, 1758)
  • Rhombus stellosus Bennett, 1835
  • Scophthalmus maeoticus (non Pallas, 1814)
  • Scophthalmus ponticus Ninni, 1932
калкан в Общомедия

Калканите (Scophthalmus maxima) са вид лъчеперки от семейство Калканови (Scophthalmidae).

Калканът е дънна риба и рядко плава. Вирее до дълбочина 40-80 m. Съществуват около 30 вида, 3 от които се срещат в България. Обикновено достига дължина около 1 метър и тегло – 4 кг. Някои видове като Rhombus maeoticus достигат тегло до 15 кг. Продължителността на живота е около 15 години. Тялото е със специфична форма – несиметрично, плоско, ромбовидно. Малките са симетрични риби, които с израстването си придобиват измененията на възрастните. Горната част на калкана е осеяна с многобройни бели, кафяви и черни петна, покрито с островърхи костни плочки (подобни на копчета). Очите са разположени върху едната (горната) страна на тялото. Калканът има гръбна и анална перка.

За тези риби е характерна мимикрията. Те бързо променят цвета и рисунъка на тялото си по подобие на средата (пясъчна, камениста и др.), където се намират. Тази камуфлажна окраска, освен че им помага особено много, когато трябва да се предпазят от враговете си, е удобство за тях, когато си търсят храна.

Калканът е хищник. Прекарва по-голямата част от времето си заровен в пясъка, дебнещ своята плячка. Когато го доближи риба, той „скача“ и лакомо я поглъща. Основната му храна са дънни риби и ракообразни, парчета зарган и сафрид. По-малките се хранят с дребни ракообразни и скариди.

Висококачественото месо на тази риба я прави предпочитан деликатес.

Разпространение и запаси[редактиране | редактиране на кода]

Разпространени са в Черно, Средиземно море и в северната част на Атлантическия океан. У нас по-голяма концентрация се наблюдава на север от нос Калиакра. Обича крайбрежните води.

В последните години се наблюдава трайна тенденция към значително намаляване броя на тези риби. Особено критично е положението в България. Затова чрез специални трални снимки периодично се определя количеството на калкана в нашето море.

Калканът е единствената риба в България, която се лови на квотен принцип. Голяма част от лова се изнася за Турция, където цената им на борсата е много по-висока. Провежданата държавна политика в България цели: опазване сътоянието на популацията от калкан и същевременно осигуряване на устойчиви улови за ангажираните в този риболов, намаляване на незаконния, нерегулиран и недеклариран риболов, постепенно увеличаване на квотата определена на България.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]