Каниаписко (река)
| Каниаписко | |
 Каньонът Итън на река Каниаписко | |
 Карта на водосборния басейн на река Коксоак и дясната съставяща я река Каниаписко (оцветен в жълто) и присъединената част от басейна ѝ към водосборния басейн на река Ла Гранд (оцветен в оранжево) | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение | Канада (провинция Квебек) |
| Дължина | 737 km |
| Водосб. басейн | 47 711 km² |
| Начало | |
| Място | езерото Севъстър |
| Координати | |
| Надм. височина | 652 m |
| Устие | |
| Място | в река Коксоак (дясна съставяща) |
| Координати | |
| Надм. височина | 14 m |
| Ширина | 520 m |
| Каниаписко в Общомедия | |
Каниаписко (на английски: Caniapiscau River) е река в Източна Канада, северната част на провинции Квебек, дясна съставяща на река Коксоак. Дължината ѝ е 737 км[1], която ѝ отрежда 33-то място в Канада.
Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]
Река Каниаписко изтича от езерото Севъстър, разположено в централната част на п-ов Лабрадор, на и на 652 м н.в. В горното си течение до вливането си в язовира Каниаписко, реката тече на североизток, а след това на северозапад в широка и гориста ледникова долина, като минава последователно през девет проточни езера.
След като изтече от язовира се насочва на североизток, преминава през няколко каньона, най-впечатляващият от които е Итън и завива на северозапад, а след това на север. След като премине през дългото и тясно езеро Камприан Каниаписко отново навлиза в поредица от четири каньона и водопади, по-големи от които са Шист, Пирит и Лаймстоун. На и 14 м н.в. река Каниаписко се съединява отляво с река Ривиер о Мельоз и дава началото на река Коксоак, вливаща се в залива Унгава.
Водосборен басейн, хидротехнически съоръжения, притоци[редактиране | редактиране на кода]
В резултат от осъществяването на проекта „Залив Джеймс“ бившите езера Каниаписко и Делорм са преградени с дълга преградна стена, като площта им се увеличава близо 9 пъти и достига до 4318 км2. Образувалият се язовир Каниаписко запълва ограмна депресия с ледников произход и около 45% от оттока на река Каниаписко се насочва на запад към басейна на река Ла Гранд за подхранвана на системата от ВЕЦ-ве по течението ѝ. В резултат от това басейнът на река Каниаписко се намалява с около 40% и става 47 711 км2.
Основни притоци на река Каниаписко са:
- Сабъл (десен)
- Гудвуд (десен)
- Серини (ляв)
- Понс (ляв)
- Шуампи Бей (десен)
- Ситуравиуп (десен)
Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]
Максималният отток на реката е през юни и юли, а минималния през февруари-март. Снежно-дъждовно подхранване. От ноември до края на април-началото на май реката замръзва.
Етимология, откриване и изследване на реката[редактиране | редактиране на кода]
В превод от езика на индианците кри обитаващи горното и средното течение на реката името на реката означава „планинско място“, а инуитското (ескимоско) название е Адлаит Куунга или Аллаит Куунга, което значи „Индианска река“.
През 1820 г. служителят на Компанията „Хъдсън Бей“, търгуваща с ценни животински кожи Джеймс Клоустън извършва първото спускане по реката и на изработената от него схематична карта я отбелязва под името Каниапуско (Caniapuskaw), а осем години по-късно друг сужител на Компанията Уилям Хендри я отбелязва като Канниапуско (Canniapuskaw).
За първи път реката е изследвана, топографски заснета и картирана през 1893 г. от канадския геолог Албърт Питър Лоу, който я отбелязва под сегашното ѝ название Каниаписко (Kaniapiskau)[2]. Сегашното английско изписване Caniapiscau River се утвърждава в средата на 20 век.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ atlas.nrcan.gc.ca // Архивиран от оригинала на 2008-10-14. Посетен на 2012-11-13.
- ↑ Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 329.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Caniapiscau River в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |