Карагюлева къща
| Карагюлева къща Караѓулева куќа | |
 Местоположение в Охрид | |
| Вид | къща |
|---|---|
| Местоположение | Охрид, Северна Македония |
| Стил | възрожденски |
| Изграждане | XIX век |
| Етажи | 2 |
| Статут | паметник на културата |
Карагюлевата къща (на македонска литературна норма: Караѓулева куќа) е възрожденска къща в град Охрид, Северна Македония. Построена във втората половина на XIX век, сградата е рядък пример за запазена възрожденска архитектура в града и е обявена за значимо културно наследство на Северна Македония.[1][2]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Къщата е изградена в махалата Месокастро, на улица „Кузман Капидан“ № 28 (старото име на улицата е „Страшо Пинджур“). Принадлежала е на братя Карагюлеви. Свободно разположена е в собствен двор, на стръмен склон. Състои се от приземие и горен етаж. Начинът на изграждане е характерен за архитектурата на Стария град на Охрид, като приземният етаж е направен от фугиран камък, а етажът е частично от дървена паянтова конструкция и частично от камък. Междуетажната и покривната конструкция са дървени, а покривът е със стара турска керемида. Силната денивелация на терена води до появата на два входа – за приземието и за първия етаж. По същата причина приземието е частично вкопано в земята и на него са били разположени стопански помещения. В него има централен трем, от който единично стълбище води до етажа. На етажа има централен чардак с по две свързани помежду си стаи от всяка страна. По-късно сградата е разделена на четири независими части – по две на всяко ниво. Фасадата има еркерно издаден етаж, подчертан оджак, дървени обшимки по ъглите и около прозорците и богато профилирана стреха.[1][2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Куќа на ул.Кузман Капидан бр.28 // Управа за заштита на културното наследство. Архивиран от оригинала на 2016-03-20. Посетен на 11 ноември 2017.
- ↑ а б Петровска, Светлана, Александар Целески, Надежда Поп-Костова, Горан Патчев. Студија за интегрирана заштита на Старото градско јадро (предлог план). Дел 1. Охрид, Национална Установа –Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј –Охрид, 2016. с. 58.
