Карлос Гон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карлос Гон
كارلوس غصن
Carlos Ghosn 2010.jpg
2013 г.
Роден

Образование Екол политекник
Парижко национално висше минно училище

Уебсайт carlosghosn.info
Карлос Гон в Общомедия

Карлос Гон (на френски: Carlos Ghosn, на арабски: كارلوس غصن) е френско-ливанско-бразилски предприемач, роден на 9 март 1954 г. в Порто Вельо, Бразилия.

Kapлoc Гoн започва кариерата си през 1978 г. в Мишлен. За 18 години преминава през различни ръководни постове в компанията, като през 1985 г. е главен оперативен директор на Мишлен за Южна Америка, а през 1989 г. президент и главен оперативен директор на Мишлен за Северна Америка. Πpeз 1996 г. Карлос Гoн постъпва на работа в Рено ĸaтo изпълнителен вицепрезидент. Той е президент и изпълнителен директор на Рено от 2005 до 2019 г., председател на Съвета на директорите на Нисан от 2017 г. до 2018 г., както и председател на съвета на директорите на групата Мицубиши Моторс от 2016 г. до 2018 г. и председател на съвета на директорите на руския автомобилен производител АвтоВАЗ. Той е и изпълнителен директор на алианса Рено-Нисан-Мицубиши, който през 2017 г. достига първото място в света сред автомобилните производители, изпреварвайки Фолксваген Груп, Тойота и Дженеръл Мотърс [1].

В края на 90-те години на 20 век, под председателството на Луи Швайцер, той прилага радикална политика за намаляване на разходите и преструктуриране на Рено, която дава възможност на групата да запази своята рентабилност и постави началото на репутацията си на „убиец на разходи“. След 2000 г. той провежда драстична политика на намаляване на разходите и преструктуриране в японската автомобилна група Нисан, което позволява пълното възстановяване на групата, по това време на ръба на фалита.[2].

През ноември 2018 г., Карлос Гон е арестуван от японската правосъдна система, заподозрян е в укриване на доходи във финансовите отчети на Нисан. На следващия месец той е обвинен в използването на корпоративни средства за лична изгода[3]. Поставен под домашен арест в Токио, след като е затворен близо шест месеца, той успява да напусне Япония тайно в края на декември 2019 г. и се установява в Ливан с ливанския си паспорт, използвайки факта, че няма споразумение за екстрадиция между двете страни[4].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]