Карл Шпицвег
Карл Шпицвег Carl Spitzweg | |
германски художник | |
![]() Портрет от Франц Ханфщенгъл, ок. 1860 г. | |
Роден |
5 февруари 1808 г.
Унтерпфафенхофен, Кралство Бавария |
---|---|
Починал | 23 септември 1885 г.
|
Погребан | Мюнхен, Федерална република Германия |
Учил в | Мюнхенски университет |
Кариера в изкуството | |
Стил | Бидермайер |
Направление | живопис |
Награди | Orden vom Heiligen Michael |
Семейство | |
Подпис | ![]() |
Карл Шпицвег в Общомедия |
Карл Шпицвег (на немски: Carl Spitzweg) е германски художник, представител на Романтизма.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 5 февруари 1808 г. в Унтерпфафенхофен. Майка му произхожда от богато буржоазно семейство, а баща му е образован търговец, който бил уважаван в Мюнхен и за политическата си дейност.
Карл има двама братя, на които, както и на него, професиите определя баща му. Карл трябвало да стане аптекар. Първоначално детството и юношеството му в Мюнхен са спокойни и осигурени, но на единадесет години загубва майка си. Баща му се жени през същата година за сестрата на починалата си жена.
В Латинското училище Карл има много награди. Завършва Хуманитарната гимназия през 1825 г.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/09/Carl_Spitzweg%2C_Selbstportr%C3%A4t.jpg/200px-Carl_Spitzweg%2C_Selbstportr%C3%A4t.jpg)
Въпреки че още много малък показва художествен талант (първите му рисунки са от 1823 г.) той започва като послушен син да чиракува в Кралската Баварска Дворцова аптека в Мюнхен. През 1828 г. умира баща му.
През 1829 г. Шпицвег стажува в аптеката на гр. Щраубинг и общува с художници и хора от театъра. През тази година умира най-големия му брат в египетска Александрия. Карл започва да следва фармация, ботаника и химия в Мюнхенския университет. Завършва с отличие през 1932 г. и вече може да упражнява професията на аптекар.
По време на лечение в минералните бани на град Зулц през 1833 г. взема решение да се посвети изключително на живописта. За това решение спомага и фактът, че през тази година получава своята част от наследството.
Шпицвег става член на Съюза на художниците в Мюнхен. Той е самоук, никога не е посещавал Художествена академия.
Следват пътувания до Далмация (1839 г.), Венеция (1850 г.), Париж и Лондон – за първото световно изложение, а на връщане се отбива във Франкфурт на Майн и Хайделберг.
От 1844 г. Шпицвег е сътрудник на вестник „Флигенде блетер“, който снабдява редовно с хумористични рисунки.
Малко след смъртта на по-малкия си брат, на 23 септември 1885 г. умира от мозъчен удар и Карл Шпицвег. Намират го в креслото в мюнхенското му жилище. Погребан е в старото Южно гробище в Мюнхен.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/36/The_Poor_Poet_Carl_Spitzweg_1839.jpg/260px-The_Poor_Poet_Carl_Spitzweg_1839.jpg)
Шпицвег е създал около 1500 картини и рисунки. Още през 1824 г. започва да рисува с маслени бои. Приживе продава около 400 произведения. Купувачи и ценители намира предимно в новосъздаващата се буржоазия (бюргерство). Известността, на която художникът се радва в наши дни, започва едва след Втората световна война.
Стилът му клони към „късния романтизъм“. В началото е силно повлиян от Бидермайер, а по-късно се приближава към импресионистите.
Шпицвег рисува много още от младежките си години, а по-късно, в аптеката, рисува глави на истински и въображаеми болни, на млади и стари. Обича да изобразява градчето Щраубинг с неговите тесни улички, красиви еркери, кулички, фонтани и каменни статуи. Тези мотиви се повтарят в творбите му.
Карл Шпицвег рисува в малоформатните си картини германското бюргерство, чудаци и романтични случки. Той показва човешките слабости, но не и грозното. Грубостта е чужда на неговото творчество. Най-известната му картина е „Бедният поет“ (1839).
Други известни картини са: „Любителят на кактуси“, „При антикваря“, „Книжният червей“, „Едно посещение“, „Просещият музикант“, „Сбогуване“.
Карл Шпитцвег е сроден чрез жената на брат си Едуард, за Вилхелм /Вили/ Моралт, германски художник, чийто стил има много сходни неща, като мотиви и персонажи с творчеството на Шпитцвег, но и се различава от него.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Мансардата (ок. 1849)
-
Библиотечният плъх (ок. 1850)
-
Moine respirant une rose (ок. 1850)
-
Пепелната сряда (1855 – 1860)
-
Заловеното любовно писмо (ок. 1860)
-
Изкуството и науката (ок. 1880)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Мюлер, Урбан „Карл Шпицвег“
За него[редактиране | редактиране на кода]
- ((de)) Und abends tu ich dichten. Gedichte und Zeichnungen von Carl Spitzweg, dtv (1997)
- ((de)) Christa Habrich et Siegfried Wichmann, Carl Spitzweg: der Maler und Apotheker, Belser, 2003
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Карл Шпицвег
- ((en)) Биография и избрани творби на Шпицвег в thefamousartists.com
- Творби на Шпицвег в MuseumSyndicate Архив на оригинала от 2012-11-24 в Wayback Machine.
- German masters of the nineteenth century: paintings and drawings from the Federal Republic of Germany, пълен текст на каталог от едноименна изложба в The Metropolitan Museum of Art, който съдържа материал за Шпицвег (no. 87 – 90)
|