Карнушка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Карнушка е вид люлка, известна като изобретена в България.[1]

Представлява съоръжение, което включва 2 вертикални колела, държани над земята от големи стойки. Съоръжението е снабдено с люлки, които при въртенето на колелата запазват хоризонтално положение. В люлките хората се возят за забавление.

Първи сведения за това колело дава английският пътешественик Питър Мънди, който описва видяното от него на 17 май 1620 г. в Пловдив. Питър Мънди прави рисунка на съоръжението, на която се вижда и въртележка, която не е позната дотогава в Европа. В много страни това колело е известно като ferris wheel, както и като Bulgarian pleasure wheel или Bulgarian ride.

В страницата, публикувана в Интернет по повод откриването на гигантското колело в Лондон, наречено London eye, BBC е поместила рисунката на Питър Мънди, под която е написано A 'Bulgarian Eye' of 1620**.

За българската общественост фактът, че това колело е българско изобретение, става известен от интервюто, взето от българския изследовател Ненчо Кръстев, публикувано в брой 18 на списание „Лидер“ от 2005 г. Ненчо Кръстев предлага да се използва думата карнушка, заимствана от произведението на Алеко Константинов „До Чикаго и назад“[2].

Ето как описва карнушката Алеко Констанинов:

И у нас по Великден правят карнушки, на които се въртят децата по за едно червено яйце, но те имат следната разлика с карнушката в Midway Plaisance: нашите карнушки са дървени, а тази в Чикаго е желязна; у нас, за да се въртиш, влизаш в едно сандъче – в Чикаго влизаш в един голям вагон, в който свободно насядват на столове 50 души; у нас на колелото са закачени десетина сандъчета; в Чикаго – петдесетина вагони; у нас карнушката е около 10 метра висока, в Чикаго – 100 метра, или колкото 3 минарета едно над друго; нашата карнушка се върти с помощта на 2 – 3 циганчета, в Чикаго – с помощта на грамадни сложни машини; у нас се плаща за въртение 1 червено яйце, в Чикаго – половина долар.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Статия във в-к Стандарт от 9/01/2005“, архив на оригинала от 4 февруари 2008, https://web.archive.org/web/20080204035153/http://www.standartnews.com/archive/2005/01/09/faces/s4314_2.htm, посетен 4 февруари 2008 
  2. Алеко Константинов, "До Чикаго и назад, 2 част