Каспар фон Велшперг
| Каспар фон Велшперг | |
| австрийски благородник от род Велшперг | |
| Герб | |
|---|---|
 |
Каспар фон Велшперг (на немски: Kaspar von Welsperg; † 1434) е австрийски благородник от род Велшперг от Пустертал в Южен Тирол. Той е собственик на Примиеро/Примьор в Тренто в Италия.
Живот[редактиране | редактиране на кода]
Той е син на Георг фон Велшперг и съпругата му вероятно Агнес фон Тобхан. Баща му се жени втори път за Анна фон Колонитц (* 1405). Внук е на Улрих фон Велшперг и Агнес фон Щал. Потомък е на Ото II Велф фон Велшперг (* ок. 1100), синът на Ото I Велф фон Велшперг.
Фамилията фон Велшперг имигрира от Етрурия в Реция, остава вероятно в Тирол и построява ок. 1167 г. замък Велшперг. През 1359 г. баща му Георг фон Велшперг купува замък Турн, намиращ се срещу замък Велшперг. Георг фон Велшперг е камермайстер на херцог Леополд IV Хабсбург, получава първо като залог „кастел Пиетра“ и съда към него в Примьор и от 1401 г. за ок. 4 000 златни гулдена.[1][2]
Каспар фон Велшперг умира през 1434 г. Внукът му Кристоф III фон Велшперг-Примьор († 1508) е издигнат на фрайхер на Велшперг-Примьор. От ок. 1500 г. фамилията има титлата наследствен маршал на манастир Бриксен/Бресаноне.
През 1593 г. родът фон Велшперг е издигнат на имперски фрайхер, 1693 г. на имперски граф и измира по мъжка линия през 1907 г. Наследени са чрез осиновяване от род „Тун и Хоенщайн“.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Първи брак: с Анна Траутзон, дъщеря на Конрад Траутзон от Рифенек и Шпрехенщайн 'Набожния' († сл. 1403) и Катарина фон Матрай. Те имат два сина: [3]
- Йохан (III), основател на старата линия
- Балтазар фон Велшперг († 1501/1502), маршал, основател на младата линия, женен за Барбара фон Лихтенщайн-Николсбург (1412 – 1502); имат син:
- Кристоф III фон Велшперг-Примьор († 1508), фрайхер, женен за Вероника фон Найдек; имат син и дъщеря
Втори брак: с Урсула фон Филандерс. Бракът е бездетен.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Cosmo Racchini: Genealogia dei conti Dei Welsperg discendenti dagli antichi guelfi D’Altdorf. Giornale araldico, Pisa 1875 (PDF).
- Alexander von Hohenbühel: Welsperg. In: Magdalena Hörmann-Weingartner: Tiroler Burgenbuch. IX. Band: Pustertal. Verlagsanstalt Athesia, Bozen 2003, ISBN 978-88-8266-163-2, S. 345 – 366.
- Julius Kindler von Knobloch: Oberbadisches Geschlechterbuch, Band 2, Heidelberg 1898, S. 543 – 549 Digitalisat
- Der niederösterreichisches landständische Adel (reprint) Siebmacher 1983, Neustadt an der Aisch, Witting, Dr. Johann Baptist.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ludwig Heufler von Hohenbühel: Beiträge zur Geschichte des Tiroler Adels. S. 158.
- ↑ Hans von Voltelini: Das welsche Südtirol. In: Akademie der Wissenschaften (Hrsg.): Erläuterungen zum historischen Atlas der österreichischen Alpenländer. I. Abteilung Die Landgerichtskarte, 3. Teil Tirol und Vorarlberg. Adolf Holzhausen, Wien 1919 S. 256 (Digitalisat).
- ↑ Kaspar von Welsperg, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes & Leslie Mahler