Катарина Шарлота фон Пфалц-Цвайбрюкен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Катарина Шарлота фон Пфалц-Цвайбрюкен
херцогиня на Юлих-Берг и пфалцграфиня на Пфалц-Нойбург
KatharinaCharlottePfalzZweibrNeuburg.jpg
Катарина Шарлота фон Пфалц-Цвайбрюкен, картина от Йоханес Шпилберг, 1648, Градски музей Дюселдорф
Лични данни
Други титли пфалцграфиня от Пфалц-Цвайбрюкен
Родена
Починала
21 март 1651 г. (36 г.)
Погребанаа в княжеската гробница на „Св. Ламбертус“ в Дюселдорф
Семейство
Династия Вителсбахи
Баща Йохан II фон Пфалц-Цвайбрюкен
Майка Луиза Юлиана фон Пфалц
Брак Волфганг Вилхелм фон Пфалц-Нойбург
Потомци Фердинанд Филип, Елеонора Франциска
Герб Wappen des Herzogs in Bayern (Haus Wittelsbach).png

Катарина Елизабет Шарлота фон Пфалц-Цвайбрюкен (на немски: Katharina Elisabeth Charlotte von Pfalz-Zweibrücken; * 11 януари 1615 в Цвайбрюкен; † 21 март 1651 в Дюселдорф) от по-младата линия Цвайбрюкен на род Вителсбахи е пфалцграфиня от Пфалц-Цвайбрюкен и чрез женитба херцогиня на Юлих-Берг и пфалцграфиня на Пфалц-Нойбург.[1]

Тя е втората дъщеря на херцог и пфалцграф Йохан II фон Пфалц-Цвайбрюкен (1578 – 1653) и втората му съпруга Луиза Юлиана фон Пфалц (1594 – 1640), дъщеря на курфюрст Фридрих IV фон Пфалц.

Катарина Шарлота фон Пфалц-Цвайбрюкен се сгодява на 11 януари 1631 г. в Цвайбрюкен и се омъжва на 11 ноември 1631 в Близкастел за херцог Волфганг Вилхелм фон Пфалц-Нойбург (* 4 ноември 1578; † 20 март 1653) от род Вителсбахи (Линия Пфалц-Нойбург). Тя е втората му съпруга.[2]

Катарина Шарлота фон Пфалц-Цвайбрюкен умира на 21 март 1651 г. в Дюселдорф. Тя е погребана на 4 април в княжеската гробница на „Св. Ламбертус“ в Дюселдорф, понеже йезуитите и кьолнския архиепископ не разрешават на калвинистката да е погребана в църквата „Св. Андреас“. Херцогинята завещава годишно дарение на бедните в Цвайбрюкен, Лихтенберг, Нойкастел и Майзенхайм.[3]

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Катарина Шарлота фон Пфалц-Цвайбрюкен и Волфганг Вилхелм фон Пфалц-Нойбург имат две деца, които умират като бебета:

  • Фердинанд Филип (* 7 май 1633, † 21 септември 1633)
  • Елеонора Франциска (* 9 април 1634, † 23 ноември 1634)

Волфганг Вилхелм фон Пфалц-Нойбург се жени трети път 1651 г. за Мария Франциска фон Фюрстенберг-Хайлигенберг (1633 – 1702).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Der Grund Der Seligkeit/ Sampt Entwurff/ Wie ein Christ sich am füglichsten auß allem Religions-Streit wicklen/ unnd bey dem uhralten Apostolisch Catholischem Christenthumb/ so von zeiten der Aposteln an/ von allen Altgläubigen angenommen/ finden/ leben und bleiben sol: Zu welchem uralten Catholischen Glaubens-grund sich ... bekennet; Die Weylandt; Durchleuchtigste Fürstinne und Fraw/ Fraw Catharina Charlotta/ geborne und vermählte Pfaltzgräffinne bey Rhein in Bayern/ zu Gülich/ Cleve und Berg/ Hertzoginne/ Grävinne zu Veldenz/ der Marck/ und Ravensberg/ Frauw zu Ravenstein etc. christseligst: Angedenckens: Unsere gewesene gnädigste Fürstin und Frauw: In welchem auch/ Dero Fürstl: Durchl: bestendiglich biß ans End beharret/ und den 11/21 Martii des Jahrs 1651. durch einen sanfftseeligen todt auß dieser Welt geschieden. Und Hernachmals den 25. Martii/4. Aprilis ... zu Dusseldorff ... beygesetzt worden / In volckreicher versamblung ... vorgetragen und erkläret Durch Johannem Hundium
  • Christoph Friedrich von Ammon: Die gemischten Ehen, namentlich der Katholiken und Protestanten, nach den Ansichten des Christenthums, der Geschichte, des Rechtes und der Sittlichkeit, mit besonderer Rücksicht auf das religiöse Zeitbedürfniss dargestellt, Arnold, 1839, S. 163 ff.
  • Gustav Marseille: Studien zur kirchlichen Politik des Pfalzgrafen Wolfgang Wilhelm von Neuburg, Düsseldorf 1898 (als Separatdruck 135 S.); Beiträge zur Geschichte des Niederrheins. Jahrbuch des Düsseldorfer Geschichtsvereins 13(1898), S. 1 – 111.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Katharina Elisabeth Charlotte, Pfalzgräfin bei Rhein zu Zweibrücken, geneall.net
  2. Wittelsbach 4, genealogy.euweb.cz
  3. Johann Michael von Söltl: Die frommen und milden Stiftungen der Wittelsbacher über einen großen Theil von Deutschland, Krüll, 1858, S. 125

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]