Йохан II (Пфалц-Цвайбрюкен-Велденц)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йохан II фон Пфалц-Цвайбрюкен
херцог на Пфалц-Цвайбрюкен
Johann II von Pfalz-Zweibruecken.jpg
Йохан II фон Пфалц-Цвайбрюкен
Лични данни
Управление 1604 - 1635
Роден
Починал
9 август 1635 г. (51 г.)
Погребан в църквата Св. Александър в Цвайбрюкен
Семейство
Династия Вителсбахи
Баща Йохан I фон Цвайбрюкен
Майка Магдалена
Бракове Катерина дьо Роан
Луиза Юлиана
Потомци Магдалена Катарина, Елизабет Луиза Юлиана, Катарина Шарлота, Фридрих, Анна Сибила, Йохан Лудвиг, Юлиана Магдалена, Мария Амалия
Герб Wittelsbach Arms.svg
Йохан II фон Пфалц-Цвайбрюкен в Общомедия

Йохан II Млади (на немски: Johann II von Pfalz-Zweibrücken, der Jüngere, * 26 март 1584 в Бергцаберн, † 9 август 1635 в Метц) е от 1604 г. до смъртта си херцог на Пфалц-Цвайбрюкен. Той произлиза от по-младата линия Цвайбрюкен на род Вителсбахи.

Той е най-голямият оживял син на херцог и пфалцграф Йохан I фон Цвайбрюкен (1550 – 1604) и съпругата му Магдалена (1553 – 1633), дъщеря на херцог Вилхелм фон Юлих-Клеве-Берг. Между 1600 и 1604 г. Йохан е на пътуване между другото и във Франция.

След смъртта на баща му през 1604 г. Йохан разделя страната с братята си. Йохан задържа Цвайбрюкен, по-малкият му брат Фридрих Казимир получава дворец и град Ландсберг, най-малкият брат Йохан Казимир получава замъците Нойкастел и Клеебург. През 1609 г. Йохан получава Тифентал и господство Бишвайлер в Елзас и същата година той се включва с херцогството си в Протестанския съюз.

Като пратеник на протестантските курфюрстове Йохан отива след убийството на крал Анри IV във Франция.

От 1610 до 1614 г. Йохан II e опекун на малолетния курфюрст Фридрих фон Пфалц, и след смъртта на император Рудолф II през 1612 г. за малко време също и имперски викарий на Свещената Римска империя. За да подчертае това той сече в Цвайбрюкен монети с императорския двоен орел. Като опекун на пфалцския курфюрст Йохан резидира в Хайделберг. През 1620 г. Йохан става отново щатхалтер на Курпфалц, където не успява обаче да има голямо влияние.

Йохан II основава в Цвайбрюкен една френска реформирана община. [1] През Тридесетгодишната война той се стреми за неутралност, обаче загубва права и доходи и през 1628 г. и манастир Хорнбах на императора. През 1634 г. той се присъединява към Хайлбронския съюз. На 13 юни 1635 г. Йохан II трябва да избяга с фамилията си в Метц от имперската войска на граф Матиас Галас, докато херцогството му е опустошено. Той умира малко след бягството си в Метц и едва през 1646 г. е преместен в Цвайбрюкен, където е погребан в църквата Св. Александър.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Йохан II се жени на 28 август 1604 г. в Блаин в Бретан за Катерина дьо Роан (1578 – 1607), дъщеря на Рене II дьо Роан, виконт на Роан. Катерина е сестра на водача на хугенотите Анри II дьо Роан. С нея той има една дъщеря:

∞ 1630 г. херцог и пфалцграф Христиан I от Биркенфелд (1598–1654)

Той се жени втори път на 4 май 1612 г. в Хайделберг за Луиза Юлиана (1594 – 1640), дъщеря на курфюрст Фридрих IV фон Пфалц, с която има седем деца:

∞ 1631 херцог и пфалцграф Волфганг Вилхелм фон Нойбург (1578–1653)
  • Фридрих (1616–1661), херцог и пфалцграф на Цвайбрюкен
  • Анна Сибила (1617–1641)
  • Йохан Лудвиг (1619–1647)
  • Юлиана Магдалена (1621–1672)
∞ пфалцграф Фридрих Лудвиг фон Ландсберг (1619–1681)
  • Мария Амалия (1622–1641)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Volker Press: Johann II. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 10, Duncker & Humblot, Berlin 1974, ISBN 3-428-00191-5, S. 514 f. (Digitalisat).
  • Johann Samuel Ersch: Allgemeine Encyklopädie der Wissenschaften und Künste: in alphabetischer Folge. Section 2, H – N; Theil 21, Johann (Infant von Castilien) – Johann-Boniten, Band 2, Band 21, Gleditsch, 1842, S. 179 ff. Digitalisat

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Emil Friedrich Heinrich Medicus: Geschichte der evangelischen Kirche im Königreiche Bayern diesseits d. Rh: nach gedr. u. theilw. auch ungedr. Quellen zunächst für prakt. Geistl. u. sonstige gebildete Leser bearb. Supplementband, Band 2, Deichert, 1865, S. 95