Йохан II (Пфалц-Цвайбрюкен-Велденц)
| Йохан II фон Пфалц-Цвайбрюкен | |
|---|---|
| херцог на Пфалц-Цвайбрюкен | |
 Йохан II фон Пфалц-Цвайбрюкен |
|
| Лични данни | |
| Управление | 1604 - 1635 |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан в | църквата Св. Александър в Цвайбрюкен |
| Семейство | |
| Династия | Вителсбахи |
| Баща | Йохан I фон Цвайбрюкен |
| Майка | Магдалена |
| Бракове |
Катерина дьо Роан Луиза Юлиана |
| Потомци | Магдалена Катарина, Елизабет Луиза Юлиана, Катарина Шарлота, Фридрих, Анна Сибила, Йохан Лудвиг, Юлиана Магдалена, Мария Амалия |
| Герб |
 |
| Йохан II фон Пфалц-Цвайбрюкен в Общомедия | |
Йохан II Млади (на немски: Johann II von Pfalz-Zweibrücken, der Jüngere, * 26 март 1584 в Бергцаберн, † 9 август 1635 в Метц) е от 1604 г. до смъртта си херцог на Пфалц-Цвайбрюкен. Той произлиза от по-младата линия Цвайбрюкен на род Вителсбахи.
Той е най-голямият оживял син на херцог и пфалцграф Йохан I фон Цвайбрюкен (1550 – 1604) и съпругата му Магдалена (1553 – 1633), дъщеря на херцог Вилхелм фон Юлих-Клеве-Берг. Между 1600 и 1604 г. Йохан е на пътуване между другото и във Франция.
След смъртта на баща му през 1604 г. Йохан разделя страната с братята си. Йохан задържа Цвайбрюкен, по-малкият му брат Фридрих Казимир получава дворец и град Ландсберг, най-малкият брат Йохан Казимир получава замъците Нойкастел и Клеебург. През 1609 г. Йохан получава Тифентал и господство Бишвайлер в Елзас и същата година той се включва с херцогството си в Протестанския съюз.
Като пратеник на протестантските курфюрстове Йохан отива след убийството на крал Анри IV във Франция.
От 1610 до 1614 г. Йохан II e опекун на малолетния курфюрст Фридрих фон Пфалц, и след смъртта на император Рудолф II през 1612 г. за малко време също и имперски викарий на Свещената Римска империя. За да подчертае това той сече в Цвайбрюкен монети с императорския двоен орел. Като опекун на пфалцския курфюрст Йохан резидира в Хайделберг. През 1620 г. Йохан става отново щатхалтер на Курпфалц, където не успява обаче да има голямо влияние.
Йохан II основава в Цвайбрюкен една френска реформирана община. [1] През Тридесетгодишната война той се стреми за неутралност, обаче загубва права и доходи и през 1628 г. и манастир Хорнбах на императора. През 1634 г. той се присъединява към Хайлбронския съюз. На 13 юни 1635 г. Йохан II трябва да избяга с фамилията си в Метц от имперската войска на граф Матиас Галас, докато херцогството му е опустошено. Той умира малко след бягството си в Метц и едва през 1646 г. е преместен в Цвайбрюкен, където е погребан в църквата Св. Александър.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Йохан II се жени на 28 август 1604 г. в Блаин в Бретан за Катерина дьо Роан (1578 – 1607), дъщеря на Рене II дьо Роан, виконт на Роан. Катерина е сестра на водача на хугенотите Анри II дьо Роан. С нея той има една дъщеря:
- Магдалена Катарина (1606–1648),
- ∞ 1630 г. херцог и пфалцграф Христиан I от Биркенфелд (1598–1654)
Той се жени втори път на 4 май 1612 г. в Хайделберг за Луиза Юлиана (1594 – 1640), дъщеря на курфюрст Фридрих IV фон Пфалц, с която има седем деца:
- Елизабет Луиза Юлиана (1613–1667), абатиса на Херфорд
- Катарина Шарлота (1615–1651)
- ∞ 1631 херцог и пфалцграф Волфганг Вилхелм фон Нойбург (1578–1653)
- Фридрих (1616–1661), херцог и пфалцграф на Цвайбрюкен
- Анна Сибила (1617–1641)
- Йохан Лудвиг (1619–1647)
- Юлиана Магдалена (1621–1672)
- ∞ пфалцграф Фридрих Лудвиг фон Ландсберг (1619–1681)
- Мария Амалия (1622–1641)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Volker Press: Johann II. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 10, Duncker & Humblot, Berlin 1974, ISBN 3-428-00191-5, S. 514 f. (Digitalisat).
- Johann Samuel Ersch: Allgemeine Encyklopädie der Wissenschaften und Künste: in alphabetischer Folge. Section 2, H – N; Theil 21, Johann (Infant von Castilien) – Johann-Boniten, Band 2, Band 21, Gleditsch, 1842, S. 179 ff. Digitalisat
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Emil Friedrich Heinrich Medicus: Geschichte der evangelischen Kirche im Königreiche Bayern diesseits d. Rh: nach gedr. u. theilw. auch ungedr. Quellen zunächst für prakt. Geistl. u. sonstige gebildete Leser bearb. Supplementband, Band 2, Deichert, 1865, S. 95
