Катоден отводител

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Катоден отводител (наричан още ограничител на пренапрежение) е устройство, предназначено да предпазва електрическото оборудване от преходно свръхнапрежение, предизвикано от външни (мълния) или вътрешни (превключвател) събития.

Устройство[редактиране | редактиране на кода]

Катодният отводител представлява таблетки от цинков диоксид. Най често се използват варистори, чиято V-A характеристика дава възможност да се използват за защита от пренапрежение.

Принцип на действие[редактиране | редактиране на кода]

Монтира се в ГРТ (главни електромерни табла) с автоматичен прекъсвач и се свързва между активните проводници и заземителната шина. При нормална работа на инсталацията, съпротивлението R на катодния отводител е безкрайно голямо. Но когато в захранващата линия постъпи пик на напрежение, чиято стойност надхвърли определена граница, R намалява и така ограничава пренапрежението. Т.е. това е нелинейно съпротивление.

Сечението на проводника е колкото сечението на инсталацията.