Качулата кукувица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Качулата кукувица
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
CR
Критично застрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Птици (Aves)
разред:Кукувицоподобни (Cuculiformes)
семейство:Кукувицови (Cuculidae)
род:Качулати кукувици (Clamator)
вид:Качулата кукувица (C. glandarius)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Качулата кукувица в Общомедия
[ редактиране ]

Качулатата кукувица (Clamator glandarius) е птица от семейство Кукувицови (Cuculidae). Среща се и в България.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Вида е малко по-голям от обикновената кукувица 35-39 cm дължина, но изглежда много по-голям заради широките крила и дългата тясна опашка.

За разлика от обикновената кукувица, нито майката, нито излюпените пиленца на този вид изхвърлят яйцата на гостоприемника, но младите свраките често умират, защото не могат да се конкурират успешно с кукувицата за храна.

Възрастните са сиво със стройно тяло, дълга опашка и силни крака. Има сива украса на главата, сиви крила, жълтеникава гушка и горна част на гърдите, и белезникави петна отгоре. Половете са сходни, слабо изразен полов диморфизан. Младите имат чернокафява горна част и глава, и кестеняви пера. Вида при полет наподобява сврака.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Гнезди в Африка, Мала Азия и южна Европа. Установена в Англия, Белгия, Германия, Дания, Швеция, Холандия, Албания. Гнездящите извън Африка птици зимуват в тропична Африка. В България видът е критични застрашен

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Храни се с едри насекоми и техните ларви.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Качулата кукувица е гнездови паразит. Снася яйцата си в гнездата на други птици, основно гнезда на свраката, рядко в гнезда на скорци, папуняци и керкенези. За един размножителен сезон, женската може да снесе в гнездата на гостоприемниците до 12–15 яйца. Мътенето трае 10–14 дни.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Clamator glandarius (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Качулата кукувица. Посетен на 21 февруари 2012

Категория:Фауна на Палеарктика