Кезо Фабий Вибулан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Кезо Фабий Вибулан (на латински: Kaeso Fabius Vibulanus) e политик на ранната Римска република, принадлежи към патрицианската фамилия Фабии и е многократен консул (484, 481 и 479 пр.н.е.).

Той е син на аристократа Фабий Вибулан, брат е на Квинт Фабий Вибулан (консул 485 пр.н.е.) и Марк Фабий Вибулан (консул 483 пр.н.е.).

Кезо Фабий е избран за консул през 484 пр.н.е. с колега Луций Емилий Мамерк. През 481 пр.н.е. Кезо Фабий е за втори път консул, колега му е Спурий Фурий Медулин Фуз. Кезо Фабий се бие с вейите, но не е уважаван от войниците си и непостига големи победи. През 479 пр.н.е. Кезо Фабий e за трети път консул, колега му е Тит Вергиний Трикост Руцил. Кезо прави опити да сближи патриции и плебеи, но не постига успех.

През 477 пр.н.е. целият род Фабии e избит по време на битката при Кремера против вейите, при р. Кремера. Само едно момче, Квинт Фабий Вибулан, син на Марк остава живо, понеже останало в Рим и основава династията на по-късните Фабии.

Поетът Густав Фрайтаг пише през 1859 г. трагедията „Фабиите“.