Кианг
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| Кианг | ||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Moorcroft, 1841 | ||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||
| Кианг в Общомедия | ||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Киангите (Equus kiang), наричани също тибетски диви магарета, са вид едри бозайници от семейство Коне (Equidae).[2]
Разпространени са в планинските ливади на Тибетското плато и съседни райони в Непал и Индия, на надморска височина 2700 до 5300 метра. Близкородствени са с куланите (E. hemionus), като някои класификации ги приемат за техен подвид. Киангите са най-едрите диви магарета със средна височина при рамото 140 сантиметра, дължина на тялото 182 до 214 сантиметра и маса 350 до 400 килограма. Хранят се главно с трева, най-вече коило.
Подвидове[редактиране | редактиране на кода]
- Equus kiang – Кианг
- Equus kiang chu – Северен кианг
- Equus kiang kiang – Западен кианг
- Equus kiang holdereri – Източен кианг
- Equus kiang polyodon – Южен кианг
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Equus kiang (Moorcroft, 1841). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 22 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ www.iucnredlist.org
