Кианг
Облик
Кианг | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
![]() Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Moorcroft, 1841 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Кианг в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Киангите[2] (Equus kiang), наричани също тибетски диви магарета,[2] са вид едри бозайници от семейство Коне (Equidae).[3]
Разпространени са в планинските ливади на Тибетското плато и съседни райони в Непал и Индия, на надморска височина 2700 до 5300 метра. Близкородствени са с куланите (E. hemionus), като някои класификации ги приемат за техен подвид. Киангите са най-едрите диви магарета със средна височина при рамото 140 сантиметра, дължина на тялото 182 до 214 сантиметра и маса 350 до 400 килограма. Хранят се главно с трева, най-вече коило.
Подвидове
[редактиране | редактиране на кода]- Equus kiang chu – северен кианг
- Equus kiang kiang – западен кианг
- Equus kiang holdereri – източен кианг
- Equus kiang polyodon – южен кианг
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Equus kiang (Moorcroft, 1841). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ а б Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях // EUR-Lex. Посетен на 2025-05-01.
- ↑ www.iucnredlist.org
|