Кико Лурейро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кико Лурейро
Kiko Loureiro, em Fort Rock, DystopiaTour 2016.jpg
Информация
Роден
16 юни 1972 г. (49 г.)
Стил пауър метъл
Уебсайт www.kikoloureiro.com.br
Кико Лурейро в Общомедия

Педро АнрикеКикоЛурейро (роден на 16 юни 1972 г.) е бразилски хеви метъл китарист, известен най-вече като член на хеви метъл групите Ангра и Мегадет.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Лурейро започва да учи музика и да свири на акустична китара на 11 години. Учи с двама известни бразилски музиканти: Педро Буено и Моцарт Мело. Вдъхновен от различни изпълнители, главно Еди Ван Хейлън, Джими Пейдж, Джими Хендрикс и Ранди Роудс, той преминава на електрическата китара 13-годишен, а 16-годишен вече се присъединява към две групи, Legalize (с Еду Мело – вокал, Денис Белик – бас и Аля – барабани) и A Chave, и свири в нощни клубове в Сао Пауло. На 19 години той е съосновател на бразилската пауър метъл група Ангра.[1]

Поради нарастването на популярността на пауър метъла, Лурейро става доста успешен и като член на Ангра, така и като солов изпълнител.

В допълнение към своите рок/метъл постижения, Лурейро е свирил и китари на няколко евробийт песни в сътрудничество с Дейв Роджърс, включително „Fevernova“, „Ring of Fire“ и „The Road is Fire“.

На 2 април 2015 г. Кико Лурейро се присъединява към американската траш метъл група Мегадет, заменяйки Крис Бродерик.[2]

На 12 февруари 2017 г. Лурейро, заедно с Дейв Мъстейн, Дейвид Елефсън и Крис Адлер, печелят наградата „Грами“ за най-добро метъл изпълнение за песента „Дистопия“ на Мегадет на 59-ите награди „Грами“.[3]

Музикален стил[редактиране | редактиране на кода]

Лурейро е известен с огромните си китарни умения, които често включват техники като „тапинг“ с две ръце, „суийп пикинг“, „алтернатив пикинг“, „хибрид пикинг“, изкуствени и естествени флажолети и комбиниране на легато и стакато в едни и същи фрази. Той е добре известен както с демонстрационните си видеоклипове, така и със статиите си в различни китарни списания.

Въпреки че свири на китара с постановка на десничар, Лурейро е левичар по природа. Като такъв, по време на разсвирване той се фокусира повече върху техниките на дясната ръка.[4]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Лурейро говори френски, испански, немски, финландски и английски езици в допълнение към родния си португалски.

Лурейро е женен за финландската пианистка и клавиристка Мария Илмониеми от 2011 г. Двамата се запознават по време на турнето на Лурейро с Таря Турунен през 2008 г. Първата им дъщеря Ливия е родена на 29 септември 2011 г., а на 21 ноември 2016 г. са родени близнаците Данте и Стела.[5]

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Соло[редактиране | редактиране на кода]

  • Без гравитация (2005)
  • Universo Inverso (2006)
  • Fullblast (2009)
  • Sounds of Innocence (2012)
  • Open Source (2020)

Видео урок и инструктаж[редактиране | редактиране на кода]

  • Guitarra Rock (1993)
  • Os Melhores Solos e Riffs do Angra (2003)
  • Tecnica e Versatilidade (2003)
  • Guitarra Tecnica Para Iniciantes (2009)
  • Rock Fusion Brasileiro (2009)
  • Creative Fusion (2010)

Ангра[редактиране | редактиране на кода]

  • Достигане на хоризонти (първоначално издаден през 1992 г., преиздаден през 1997 г.)
  • Ангелите плачат (JVC Япония, 1993)
  • Злобно предупреждение EP (1994)
  • Свята земя (Гравадора Елдорадо, 1996)
    • Make Believe Part 1 сингъл (1996)
    • Make Believe Part 2 сингъл (1997)
    • Make Believe Part 3 сингъл (1997)
    • Make Believe Part 4 сингъл (1997)
  • Зов на свободата EP (1996)
  • Свят живот EP (1997)
  • Фойерверки (SPV GmbH / Century Media Records, 1998)
    • Лисабон сингъл (1998)
    • Дъждовни нощи сингъл (1998)
  • Прераждане (SPV GmbH / Steamhammer, 2001)
    • Киселинен дъжд Single (2001)
  • Ловци и плячка EP (SPV GmbH / Steamhammer, 2002)
  • Прераждане – световно турне – На живо в Сао Пауло на живо албум и видео (BMG / Victor Entertainment, записано през 2001 г. и издадено през 2003 г.)
  • Храмът на сенките (SPV GmbH / Steamhammer, 2004)
    • Кладенец на желанията Single (2004)
  • Aurora Consurgens (SPV GmbH / Steamhammer, 2006)
    • Курсът на природата сингъл (2006)
  • Aqua (SPV GmbH / Steamhammer, 2010)
  • Ангелите плачат – турне по случай 20-годишнината (JVC / Victor Entertainment, Substantial Music, SPV / Steamhammer, 2013)
  • Тайна градина (JVC, Universal Music, Edel Music, 2014)
  • Ømni (2018) – китарно соло на „War Horns“ като гост

Tribuzy[редактиране | редактиране на кода]

  • Execution (2005 г.)
  • Execution – Live Reunion (2007)

Таря[редактиране | редактиране на кода]

Neural Code[редактиране | редактиране на кода]

  • Невронен код (2009)

Paco Ventura Black Moon[редактиране | редактиране на кода]

  • Арабестия (2015)

Мегадет[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.jduartedesign.com, Joao Duarte-J. Duarte Design-. Biography. //
  2. Archived copy. // Посетен на 2016-01-30. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
  3. MEGADETH Wins 'Best Metal Performance' GRAMMY Award. // Blabbermouth.net. February 12, 2017. Посетен на November 28, 2017.
  4. Reverb.com. Reverb Interview: Kiko Loureiro of Megadeth & Angra Talks Ibanez and Pre-Show Warmups. // YouTube. Посетен на 16 April 2018.
  5. Blabbermouth. MEGADETH Guitarist KIKO LOUREIRO Welcomes Twins With Finnish Wife. // BLABBERMOUTH.NET.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]