Кирил Живкович

Кирил Живкович
	Кирил Живкович
български духовник и книжовник
Роден	1730 г. Пирот, Османска империя
Починал	1807 г. (77 г.) Пакрац, Хабсбургска империя
Религия	православие

Кирил Живкович е български и сръбски духовник, книжовник.

Биография

Както самият той отбелязва, е „роден в Пироте, в пределе Болгарии в 1730 лето“.^[1] В 1737 година семейството му се преселва в Бачка, тогава в Хабсбургската монархия. Получава монашески сан в манастира Зограф на Атон.^[2] По време на неговото завършване в Пиротско йеромонах Кирил е игумен на Темския манастир.^[3] През 1760-1765 година е учител в Темския манастир.^[4]

От 1786 година е епископ в Пакрац, Западна Славония и над две десетилетия управлява епархията си. Умира през лятото на 1807 година в Пакрац.^[5]

Книжовно дело

Негово дело са общо два ръкописа и две печатни книги. По-известен от тях е Темският ръкопис. Темският ръкопис е сборник от 1764 година със заглавие „Из душевного обреда в’ неделных днех слова избрана. На прости язык болгарскій“. Ръкописът е паметник, отразяващ състоянието на преходните у-говори (известни и като торлашки диалекти) през средата на XVIII век.

Живкович издава във Виена през 1794 г. „Житие святихъ сербских просветителей Симеона и Сави“.^[6]

Бележки

↑ Нешев, Георги. Борба за извоюване на църковнонационална независимост, - в: Палeшутски, К., Огнянов, Л., Манчев, К., Василев, В., Данчева-Василева, А., Тодев, И., Нешев, Г., Дойнов, С., Куманов, М., Каймакамова, М., Мечев, К. и Койчева, Е. 681–1948 Из историята на българския народ и държава. Изследвания, анализи, преоценки. София: Издателство „Пеликан Алфа“. 1993, архив на оригинала от 8 октомври 2016, https://web.archive.org/web/20161008145312/http://www.electronic-library.org/books/Book, посетен на 6 май 2011
↑ Кирил Живковић из Историјска библиотека - енциклопедија на српском језику.
↑ Василев, В.П. За диалектната основа на един ръкопис от 18 век, в: Българският език през ХХ век, София 2001, с. 280.
↑ Лилић, Борислава. Пироћанац Кирило Живковић владика пакрачко-славонски, Пиротски зборник, 19-20, 1994, година ХХVІІ, с. 39.^{[неработеща препратка]}
↑ Патријарх српски Иринеј посетио Епархију славонску (СПЦ, 25. фебруар 2016) // Архивиран от оригинала на 2019-06-24. Посетен на 2016-05-22.
↑ Начало на Българското възраждане, Боян Пенев, Кама, 2005, стр. 43.

Източници

Василев, В.П. За диалектната основа на един ръкопис от 18 век, в: Българският език през ХХ век, София 2001, с. 280-283.

[1] Нешев, Георги. Борба за извоюване на църковнонационална независимост, - в: Палeшутски, К., Огнянов, Л., Манчев, К., Василев, В., Данчева-Василева, А., Тодев, И., Нешев, Г., Дойнов, С., Куманов, М., Каймакамова, М., Мечев, К. и Койчева, Е. 681–1948 Из историята на българския народ и държава. Изследвания, анализи, преоценки. София: Издателство „Пеликан Алфа“. 1993, архив на оригинала от 8 октомври 2016, https://web.archive.org/web/20161008145312/http://www.electronic-library.org/books/Book, посетен на 6 май 2011

[2] Кирил Живковић из Историјска библиотека - енциклопедија на српском језику.

[3] Василев, В.П. За диалектната основа на един ръкопис от 18 век, в: Българският език през ХХ век, София 2001, с. 280.

[4] Лилић, Борислава. Пироћанац Кирило Живковић владика пакрачко-славонски, Пиротски зборник, 19-20, 1994, година ХХVІІ, с. 39.^{[неработеща препратка]}

[5] Патријарх српски Иринеј посетио Епархију славонску (СПЦ, 25. фебруар 2016) // Архивиран от оригинала на 2019-06-24. Посетен на 2016-05-22.

[6] Начало на Българското възраждане, Боян Пенев, Кама, 2005, стр. 43.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]