Кирил Живкович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кирил Живкович
български духовник и книжовник
Роден
1730 г.
Починал
1807 г. (77 г.)

Кирил Живкович е български и сръбски духовник, книжовник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Както самият той отбелязва, е „роден в Пироте, в пределе Болгарии в 1730 лето“.[1] В 1737 година семейството му се преселва в Бачка, тогава в Хабсбургската монархия. Получава монашески сан в манастира Зограф на Атон.[2] По време на неговото завършване в Пиротско йеромонах Кирил е игумен на Темския манастир.[3] През 1760-1765 година е учител в Темския манастир.[4]

От 1786 година е епископ в Пакрац, Западна Славония и над две десетилетия управлява епархията си. Умира през лятото на 1807 година в Пакрац.[5]

Книжовно дело[редактиране | редактиране на кода]

Негово дело са общо два ръкописа и две печатни книги. По-известен от тях е Темският ръкопис. Темският ръкопис е сборник от 1764 година със заглавие „Из душевного обреда в’ неделных днех слова избрана. На прости язык болгарскій“. Ръкописът е паметник, отразяващ състоянието на преходните у-говори (известни и като торлашки диалекти) през средата на XVIII век.

Живкович издава във Виена през 1794 г. „Житие святихъ сербских просветителей Симеона и Сави“.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]