Темски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Темски манастир
Манастир Темска
Temska monastery02.jpg
Общ изглед
Местоположение в Пирот
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Вероизповедание Сръбска православна църква
Епархия Нишка
Време на изграждане XVI век
Съвременен статут действащ

Темският манастир „Свети Георги“ (на сръбски: Манастир Темска) е женски православен манастир, в Източна Сърбия. Манастирът е част от Нишката епархия. Разположен е на левия бряг на река Темщица, край село Темска, Община Пирот.

История[редактиране | редактиране на кода]

Съществуващата днес манастирска църква вероятно е строена през XVI век. Тя е триконхална и съгласно ктиторския надпис нейните централни части са изографисани през май-юли 1576 година при управлението на игумена Захарий. Притворът на църквата е създаден и изографисан през 1654 година, при игумена Симеон.[1]

От XVII - XIX век в манастира са запазени множество надписи. Един от тях отразява опустошаването на Чипровци през 1688 година, по време на Чипровското въстание. Вероятно малко по-късно, пак по време на Австро-турската война (1683-1699) и манастирът е бил опустошен от унгарци.[1]

В края на XVII и началото на XVIII век при управлението на игумена Партений с помощта и на околните села манастирските постройки са ремонтирани, построен е водпровод. В 1737 година манастирът отново е опустошен.[1]

През XVIII век манастирът се оформя и като книжовно, просветно и поклонническо средище. В него функционира училище, в което се обучават деца от целия регион. В 1764 година игуменът на манастира йеромонах Кирил Живкович от Пирот съставя на прости язык болгарскій т.нар. Темски ръкопис.[2] По същото време Темският манастир е средище на поклонници от различни краища на българските земи, а от двадесетте години на XIX век - и от Сърбия.[1] През 40-те години на XIX век игумен на манастира е отец Кесарий, който е спомоществувател на учебника „Извод от физика“ на Найден Геров, издаден в Белград през 1849 година.[3]

Графити на български език на западната стена на църквата.

От 1871 до 1878 година манастирът е под ведомството на Българската екзархия. В свое писмо от 14 януари 1878 година пиротският митрополит Евстатий определя Темския манастир „Святый великомученик Георгій“ като един от богатите в епархията - заедно със Суковския, Погановския, Ръжанския, Изатовския и Дивлянския.[4]

През декември 1877 година, по време на сръбското участие в Руско-турската война, на юг от манастира се водят сражения между сръбски и турски войски. Един от убитите сръбски офицери, капитан Милутин Каранович е погребан в манастира, където му е издигнат и надгробен паметник. От 1878 година Темският манастир е подведомствен на Сръбската православна църква. От 1924 година е женски, като първите му монахини са от Русия.[5]

През 1948 година манастирът е обявен за паметник на културата.[6]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Овчаров, Николай. Надписи-графити и записи по стенописите на църкви и манастири от Западните покрайнини в СР Югославия (Темска, Долна Каменица, Поганово), в: Исторически приноси към старобългарската и старославянската епиграфика и книжовност, София 2006, с.333-362.
  2. Василев, В.П. За диалектната основа на един ръкопис от 18 век, в: Българският език през ХХ век, София 2001, с. 280-283.
  3. Извод от физика от Найдена Герова, Част първа, Белград, 1849.
  4. Пирот и срез Нишавски, 1801-1918. Грађа. Књига Прва 1801-1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 251.
  5. Петковић, Милица. Водич. Манастири и цркве у Понишављу, Пирот 1995, с. 27.
  6. Споменици културе Србиje, spomenicikulture.mi.sanu.ac.rs/, посетен на 20 април 2018 г.