Суковски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Суковски манастир
Суковски манастир
Manastir Sukovo, Pirot 10.JPG
Общ изглед
Местоположение в Пирот
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Населено място Суково
Вероизповедание Сръбска православна църква
Епархия Нишка
Време на изграждане XIX век
Съвременен статут недействащ
Суковски манастир в Общомедия

Суковският манастир „Успение Богородично“ е стар български православен манастир, в Западните български покрайнини [1], понастоящем в Източна Сърбия. Днес манастирът е част от Нишката епархия.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Суковският манастир се намира на 18 километра източно от град Пирот, на десния бряг на река Ерма непосредствено до едноименното село Суково от Община Пирот.

История[редактиране | редактиране на кода]

Кога точно е възникнал този български средновековен манастир на това място и кои са ктиторите му не е известно. Суково се споменава в документ от 1019 година като част от Средечката епархия на Охридската българска архиепископия.[2]

Архитектура на храма[редактиране | редактиране на кода]

Църквата, посветена на Успение Богородично, според вградениите строителни надписи е построена от майсторите Минчо и Гога, започната в 1857 и завършена в 1858 година. Тя е е кръстокуполна, триконхална. По преданието това става благодарение на Сали бей от Пирот, който издига новата църква върху основите на по-стара в знак на благодарност за оздравяването на сина си Емин. Той е издигнат върху ранносредновековни останки от строежи, има кръстовиден план, като източното (хорът, олтарът), южното и северното рамена се издават конхално от основното по-високо тяло, има леко асиметрична основа. Градежът е сив камък, зидан на вар. В средата на покрива се издига малък купол с висок осемстенен тамбур.

Стенописи на храма[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е изписана в 1869 година от Васил Попхристов от Самоков, за което свидетелства зографския надпис при входа. Най-забележителна е фреската на Св. Богоридица – Утешителка, изобразена с ангелски крила. Източната стена на входа на храма е изписана със забележителната голяма сцена „Битката между доброто и злото.“ Във фреските на храма са с жизнерадостен колорит. Заедно с обичайните канонични образи присъства лика на дявола, а св. Христофор е нарисуван като песоглав (кинокефал) светец. Интересен е и притвора със сцени от Стария завет и различни рядко срещани мотиви. Големият иконостас е създаден през 1859 г. видно ктиторски запис върху иконата на Богородица. Иконите са рисувани във възрожденски бароков стил, украсени с дърворезби.

В манастира се съхраняват известните с целебната си сила чудотворните мощи (черепа) на пастира Вельо, който сънува Св. Богородица, която му казва, че на това място трябва да бъде възграден манастир.

В 20 век[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът е запазил някои ценни икони по-големи и значими стари книги. Оцелял опис от 1912 г. показва, че ризницата му е била доста богата.

Според доклад на царибродския архиерейски наместник от януари 1942 г., по времето когато Западните покрайнини са върнати на България, манастирът се управлява от руския монах архимандрит Варнава, не притежава много имоти, но има хубава овощна градина от 30 декара и лозе. По това време, след 22 години сръбско управление, манастирът бил изпаднал в затруднено икономическо състояние. [3]

Нартексът на манастирската църква е обновен в 1947 годна, а самата църквата е реконструирана цялоство в 1974 година. При реконструкцията са открити много находки, които днес са изнесени в Музея на Понишавието в Пирот.

От 1968 година манастирът е под закрилата на държавата.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Суковският манастир – една българска светиня в Сърбия
  2. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 179.
  3. Българите от Западните покрайнини (1878 – 1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 541.