Суково
|
Суково Суково/Sukovo |
|
|---|---|
 Суковският манастир |
|
  Суково |
|
| Страна |
 Сърбия |
| Окръг | Пиротски окръг |
| Община | Пирот |
| Надм. височина | 428 m |
| Население | 728 души (2002) |
| Пощенски код | 18322 |
| Телефонен код | 010 |
| Суково в Общомедия | |
Суково (на сръбски: Суково или Sukovo) е село в Сърбия, община Пирот. В 2002 година селото има 728 жители. Край селото е разположен Суковският манастир.
История[редактиране | редактиране на кода]
Суково се споменава в документ от 1019 година като част от Средешката епархия на Охридската архиепископия.[1]
Според османотурски документи, към 1570 година селото е султански хас. 40 от домакинствата ползват предвидените за войнуци данъчни облекчения.[2] В данъчен регистър на джелепкешаните от 1576 година селото е посочено като Сукова. Един местен жител - Стойке Богулин, дължи налог от 30 овце.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Суково е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]
По време на Първата световна война, в началото на октомври 1915 година край Суково се водят сражения. Сава Стоянович, командир на отделение в Четвърти артилерийски полк, описва селото по следния начин:
| „ | Селото Суково представляваше същата картина както и с. Чорин дол - широко отворени и изпотрошени прозорци, изкъртени врати, полусрутени къщи... и страшна пустота навред! Всичко разхрърлено и ограбено, а жителите отвлечени. Останали бяха само един столетен, почти ослепял старец, две бабички прегърбени и ... дузина настръхнали, измършавели псета, които виеха зловещо.... Гледам тия останали „сърби“ - чисти шопи! С калпака му, с кожуха му ... И жените също така облечени. Па и говорът им - чисто български с малък сръбски акцент и слаб примес от сръбски думи ... навик от дългото съжителсто със сърбите...[5] | “ |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Суково
Сотир Станчев (Станчов, Статов, 1876 – 1913), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, загинал в Междусъюзническата война при село Дренок[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 179.
- ↑ Ћирић, Јован. Старост насеља Горњег Понишавља и Лужнице, Пиротски зборник 7, Пирот 1975, с. 29, бел. 83.
- ↑ Турски извори за Българската история. Т. ІІІ, Под редакцията на Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София, 1972, с. 157.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 641 и 881.
- ↑ Стоянович, Сава. Спомени от Освободителните войни на българския народ през 1912 – 1913 и 1915 – 1918 години. Част I. В Сърбия през 1915 година, София 1926, с. 111.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 641.
