Сава Стоянович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сава Стоянович
български офицер
Роден: 13 август 1875
Починал: 5 юли 1954 (78 г.)

Сава Петров Стоянович е български офицер, автор на спомени от Първата световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сава Стоянович е роден на 13 август 1875 година в Стара Загора. Брат е на обществения деец Иван Стоянович. През 1896 година Сава Стоянович завършва Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик от артилерията. От 1900 година е поручик, а от 1906 година – капитан. През 1911 година завършва Военната академия във Виена.

През войните за обединение през 1912 – 1918 г. Стоянович командва последователно батарея и артилерийско отделение на 4 артилерийски полк от Първа Софийска дивизия. От 1913 година е майор, а на 5 октомври 1916 година е произведен в чин подполковник. След края на Първата световна война е преведен в запаса като полковник.[1] Стоянович пише книги и статии, посветени на отминалите войни. Уволнява се през 1919 г.[2]

Умира през 1954 година в София. В предговора към посмъртно издадените му спомени за войната на Северния фронт племенникът му, кинокритикът Иван Стоянович пише:

Не е необходимо да си безгрешен, да си знатен, да си заемал кресла и постове, за да оставиш малката достойна следа в пътя на нацията.[3]

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

Сава Стоянович оставя няколко съчинения, посветени на преживяното в Първата световна война. Ученик на Антон Безеншек, той стенографира част от ежедневните си впечатления и на тяхна база, както и въз основа на писмата до сестра си издава книгите „Спомени от Освободителните войни на българския народ през 1912 – 1913 и 1915 – 1918 години. Част I. В Сърбия през 1915 година“ (София 1926, 363 с.) и „Тутраканската епопея. Добруджа и Румъния“ (София 1929, 115 с.). През 1993 година е издадена „Оръдията през декември. Спомени" (София 1993, 307 с.), в която хронологично са предадени събитията на фронта и тяхното възприемане от автора. Стоянович публикува и редица статии в периодичния печат.[1]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Петров, Людмил. Полковник Сава Стоянович и неговите „Спомени от войната с Румъния 1916 г.“, – в: Стоянович, Сава. Оръдията през декември. Спомени, София 1993, с. 300 – 302.
  2. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 3. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 287.
  3. Възпоминания за Сава Стоянович, – в: Стоянович, Сава. Оръдията през декември. Спомени, София 1993, с. 8.
  4. Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914 – 1918), София 2004, с. 532. В списъка на наградените името му е посочено като Сава Петров Стоянов.