Чорин дол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чорин дол
Срећковац/Srećkovac
Reliefkarte Serbien.png
43.0322° с. ш. 22.7011° и. д.
Чорин дол
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Окръг Пиротски окръг
Община Пирот
Надм. височина 494 m
Население 162 души (2011)

Чорин дол или Сречковац (на сръбски: Срећковац или Srećkovac, е село в община Пирот, Пиротски окръг, Сърбия. През 2011 г. населението му е 162 души, докато през 1991 е било 221 души.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира непосредствено на запад от старата сръбско-българска граница, прокарана по Берлинския договор от 1878 година.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1849 година свещеник Василий от Чоринъ-долъ е спомоществувател на учебника „Извод от физика“ на Найден Геров,[1] а в 1856 година - на второто издание на „Евангелеие поучително“ на Софроний Врачански.[2]

Чорин дол попада в Сърбия по Берлинския договор от 1878 година. Сръбските власти го преименуват на Сречковац по името на Панта Сречкович, първи сръбски пиротски окръжен началник, противник на местните българи.

Според сръбския автор Мита Ракич в 1879 година Сречковац има 55 къщи и 347 жители (192 мъже и 155 жени). Всички са неграмотни.[3] В 1909 година в къщата на Вучко Ненич, е отворена първата кръчма в селото, която обслужва и жителите на Планиница.[4]

През 1915-1918 и 1941-1944 година селото е в границите на военновременна България. По време на Първата световна война, в началото на октомври 1915 година край Чорин дол се водят сражения. Сава Стоянович, командир на отделение в Четвърти артилерийски полк, описва селото по следния начин:

Ударих после през с. Чорин дол - мръсно, кално, полусрутено пусто ... Накъдето и да се обърнеш, виждаш страшно зинали черни дупки - жителите бяха избягали, като задигнали всичко що е могло да се изнесе, даже вратите и прозорците бяха изкъртени; така че без преувеличение всяка къща представляваше от себе си нещо като грозен човешки череп .. Само тук-таме, изправена до някой праг, стърчеше неподвижно по някоя бабичка или прегърбен старец с охлузган, мазен шопски калпак върху побеляла глава; или куче някое с подвита от страх опашка... И все пак забелязах нещо, което стполя сърцето като слънчев лъч, промъкнал се нейде през черни облаци, нещо, което напомня за живота в това царство на смъртта - товя бяха цветята, които боззлобно, с детска наивност и любопитство си подаваха главичките зад плетищата, без да разбират тази трагедия, която се разиграваше около тях. Нямаше къща без градинка - па макар место колкото една котка да се протегне - и в нея цветя![5]

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втората световна война селото отново носи оригиналното си име – Чорин дол. То е част от Царибродска околия. Център е на енория в Царибродската духовна околия, в която освен Чорин-дол влизат и Гоин дол, Горна Планиница, Долна Планиница и Бански дол.[6] На 1 февруари 1943 година в Чорин дол е основано читалище „Самообразование“ с председател местния учител Методи Николов Лазаров. В читалището има още 32 члена.[7][8]

Население[редактиране | редактиране на кода]

  • 1916 – 579 жители.[9]
  • 1948 – 656 жители.
  • 1953 – 655 жители.
  • 1961 – 512 жители.
  • 1971 – 359 жители.
  • 1981 – 278 жители.
  • 1991 – 221 жители.
  • 2002 – 143 жители.

Според преброяването от 2002 година 156 жители на селото са сърби, 5 – роми, а един – българин.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Извод от физика от Найдена Герова, Част първа, Белград, 1849.
  2. Евангелие поучително, превод и съставителство Софроний Врачански, Нови Сад, 1856, 2 издание.
  3. Пирот и срез Нишавски, 1801-1918. Грађа. Књига Прва 1801-1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 392.
  4. Пирот и срез Нишавски, 1801-1918. Грађа. Књига Трећа, 1894-1918, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 854.
  5. Стоянович, Сава. Спомени от Освободителните войни на българския народ през 1912 – 1913 и 1915 – 1918 години. Част I. В Сърбия през 1915 година, София 1926, с. 30-31.
  6. Българите от Западните покрайнини (1878-1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 540, 544.
  7. Българите от Западните покрайнини (1878-1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 575, бел. 1.
  8. Райчевски, Стоян. Царибродските българи, София 2008, с. 240-242.
  9. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 62.