Направо към съдържанието

Кирки (дем Дедеагач)

Вижте пояснителната страница за други значения на Кирки.

Кирки
Κίρκη
— село —
Гърция
40.975° с. ш. 25.7917° и. д.
Кирки
Източна Македония и Тракия
40.975° с. ш. 25.7917° и. д.
Кирки
Дедеагачко
40.975° с. ш. 25.7917° и. д.
Кирки
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемДедеагач
Географска областЗападна Тракия
Надм. височина208 m
Население116 души (2001)

Кирки или Кърка (на гръцки: Κίρκη, Кирки) е село в Западна Тракия, Гърция в дем Дедеагач със 116 жители (2001).

Селото е разположено в между планините Овчарица (Цопан) от юг и Пеперуда (Вуна Евру) от север.

Христо Караманджуков пише за Кърка:

Жителите път на с. Кърка, втора гара след Бадама по линията Дедеагач – Солун, представляваха, една, как да кажем, преходна денационализирана формация, един вид народностента окаменелост, по която силно и остро личаха български черти в бита и живота, един много интересен случай, какъвто едва ли имаме другаде по българските земи. У къркавци българското съзнание, например, бе потъмнено. Повече се чувстваха като гърци, отколкото българи, макар песните им – хороводни, обичайни, обредни и пр., да бяха чисто български. Също така български бяха облеклата и носиите им – мъжки и женски, а и нравите им бяха точ в точ еднакви с тия, що пазяха българите от околните села. Не по-малко български бяха и техните обичаи. В това отношение само езикът им правеше известно изключение. Той бе силно примесен с гръцки, и с турски думи. „Невеста, парто (вземи) наджака (малка брадвичка) напаени (да отидем) да насечем дърва“, говореха селяните от с. Кърка.[1]
  1. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 240-241.