Кирчо Атанасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кирчо Атанасов
български политик

Роден
Образование Пловдивски университет

Кирчо Георгиев Атанасов е български политик (заместник-министър и народен представител), учител (математик).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Пловдив на 25 юли 1945 г.

Образование: средно – СОУ „Васил Коларов“, Пловдив (1963), висше – ПУ „Паисий Хилендарски“, специалност „Математика“ (1963 – 1967).

Специализация в ДСО ИЗОТ; двугодишна специализация в ЦИУУ „Организация и управление на средното образование“ (1993); I квалификационна степен по математика; специализация в Ирландия по „Организация и управление на училището“ (1998).

От 1975 до 2010 г. е директор на Образцовата математическа гимназия „Акад. Кирил Попов“. Почетен доктор на ПУ „Паисий Хилендарски“ и почетен гражданин на Пловдив, носител на орден „Стара планина“ І степен и званието „Герой на социалистическия труд“. Бивш заместник-министър на образованието и народен представител в 42-рото народно събрание.[1] През 2009 г. е награден с почетното звание доктор хонорис кауза на ПУ „Паисий Хилендарски“

Месторабота:

  • 1968 г.: Окръжен пионерски дом, завеждащ Отдел „Наука и техника“, ръководител на градските школи по математика от V до ХІ клас
  • 1969 г.: отбиване на военна служба в ШПЗО, Враца
  • 15 септември 1969 – 11 октомври 1972 г.: учител по математика, изчислителна математика и програмиране на АСМ в гимназия „Димитър Благоев“, Пловдив
  • 12 октомври 1972 – 31 август 1975 г.: учител по изчислителна математика и програмиране на АСМ в Математическа гимназия, Пловдив
  • 1 септември 1975 – 30 август 2010 г.: директор на Образцова математическа гимназия „Акад. Кирил Попов“, Пловдив
  • 1967 – 1975 г.: хоноруван преподавател в Пловдивския университет, катедра „Алгебра“
  • 1 септември 2001 г.: извънреден доцент във ФМИ, Пловдивски университет
  • 2 септември 2005 – 27 юли 2009 г.: заместник-министър на образованието и науката
  • юли 2013 – ноември 2013 г.: съветник на министъра на образованието и науката
  • декември 2013 – август 2014 г.: народен представител, член на комисията по образование и наука в 42-рото народно събрание[2]

Друга дейност:

  • 1977 – 1988 г.: член на Академичния съвет на Пловдивския университет
  • 1982 – 1986 г.: член на Централното ръководство на Съюза на математиците в България (СМБ)
  • 1992, 1993 г.: член на програмните комитети на XI и XII национални пролетни конференции на СМБ
  • 1984 – 1986 г.: Член на Съвета за висше образование (СВО) на Министерството на народната просвета
  • 1984 – 1986 г.: член на редколегията на списание „Обучението по математика и информатика“
  • 1984 г.: член на експертната група от СВО за анализ и оценка на учебния план за специалността „Математика“ във ФМИ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“
  • 1993 г.: съпредседател на българската школа за разумно управление – реинженеринг
  • 1993, 1995 г.: член на комисия на МНО за конкурсно разпределение по училища на дарена на България компютърна техника от IBM и Макинтош
  • 1995 г.: председател на клуб „Питагор – приятели на Математическа гимназия“.
  • 1996 г.: член на „Отворено общество“, Пловдив
  • 1998 г.: член на Управителния съвет на СМБ и заместник-председател секцията в Пловдив на СМБ
  • 1999 г.: председател на „Отворено общество“, Пловдив
  • 1991 г.: основател и член на УС на Съюза на работодателите в сферата на образованието в България
  • 1994 – 2000 г.: съпредседател на УС на Съюза на работодателите в сферата на образованието в България;
  • 1991 г.: председател на регионалния съюз на работодателите в сферата на образованието в България в регион Пловдив
  • декември 2001 г.: съосновател на Ротари клуб „Пловдив-Пълдин“
  • 2012 – 2013 г.: президент на Ротари клуб „Пловдив-Пълдин“.

Кирчо Атанасов е председател на Националния организационен комитет (2005 – 2009) за провеждане на Световната олимпиада по информатика през 2009 г. в Пловдив.

Създава и ръководи от 2005 до 2009 г. Националната конференция за учители с добри практики „Училището, желана територия на ученика“, в която през този период са взели участие над 8000 учители, много от тях с партньори ученици. Автор е на идеята за нов тип училище „Втори шанс“ за отпадналите от образователната система деца (загубили своя първи шанс) с цел премахване на неграмотността.

Като ротарианец през 2010/2011 г. създава проект „Народните будители и Аз“ за ученици от 5 до 11 клас, който ръководи и понастоящем. За изминалите 5 години в него са се включили над 50 000 ученици от областите Пловдив, Пазарджик, София и Благоевград.

През 2013 г. ръководи разработването на нов закон за народната просвета.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • март 1986 г. – с Указ на Държавния съвет на НРБ е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд
  • април 1996 г. – с решение на Общинския съвет, Пловдив е удостоен с „Почетна значка“ на град Пловдив
  • април 2001 г. – с решение на Общинския съвет, Пловдив е удостоен с „Почетен знак“ на град Пловдив
  • 2002, 2004 г. – удостоен с най-високото почетно отличие на МОН „Неофит Рилски“
  • ноември 2003 г. – удостоен със званието „Будител на годината“ в Пловдив
  • май 2004 г. – удостоен със специалната награда на председателя на Съюза на българските учители като директор на годината
  • декември 2004 г. – удостоен със званието „Достоен гражданин на град Пловдив – пример за подражание“
  • юни 2005 г. – с решение на Общински съвет, Пловдив е удостоен със званието „Почетен гражданин на Пловдив“
  • май 2006 г. – с указ на президента на Република България е награден с орден „Орден Стара планина“ – I степен.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]