Направо към съдържанието

Княз на българите

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Княз на българите е титлата на държавния глава на създаденото според Берлинския договор Княжество България.

Учредяване на титлата

[редактиране | редактиране на кода]
България в периода 1878 – 1885

След краткотрайната и успешна Руско-турска освободителна война, е сключен мирен договор в Сан Стефано, според който на България се дават следните черти на независимост:

  • да има собствена армия;
  • всички турски войски да се изтеглят от нейните територии;
  • само българин може да застане на българския престол

Първоначално титлата е почти независима от Великите сили и Високата порта. След намесата на Великобритания и Австро-Унгария, обаче Русия, вместо да рискува с война се решава на преговори. В последвалия Берлински договор се запазва статутът на България като суверенна страна, но територията ѝ е неколкократно намалена, а вече вместо българин на българския престол може да застане някой член на европейските династии.