Кольо Донев
| Кольо Донев | |
| български революционер | |
| Роден |
1874 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Кольо Коцев Донев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1875 година[2] в струмишкото село Куклиш, тогава в Османската империя. В 1900 година влиза във ВМОРО и служи като куриер и милиционер. На 4 февруари 1904 година четата на Кръстьо Новоселски е открита при Куклиш и започва тежко сражение, в което участва и Кольо Донев с милицията от околните села. Четата се измъква, но българската милиция дава 48 жертви и много ранени, а турците губят 60 – 70 души. След сражението Куклиш е цялостно изгорено. Не след дълго участва и в сблъсъка на четата на Христо Чернопеев с войска край Куклиш.[1]
Занимава се с революционна дейност до Балканската война в 1912 година. При избухването на войната участва в действията на Българската армия срещу османците. Куклиш е отново изгорено.[3]
Продължава да се занимава с революционна дейност и след като Куклиш попада в Сърбия. Арестуван е,[1] малтретиран[3] и лежи 8 месеца в затвора.[1]
На 23 април 1943 година, като жител на Куклиш,[1] подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 248.
- ↑ Към 23 април 1943 година е на 68 години.
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 249.
