Комий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Комий
крал на атребатите
Роден
Починал

Комий (на латински: Commius) е от 57 пр.н.е. крал на галското племе атребати.

Произход и управление[редактиране | редактиране на кода]

Комий произлиза от племето атребати, населяващо Галия Белгика.

След като Гай Юлий Цезар през 57 пр.н.е. подчинява след големи борби нервиите, с които са съюзени и атребатите, той издига Комий за крал на своя народ. Отначало той помага на Цезар в неговата Галска война. През 55 пр.н.е. Цезар го прави свой легат и го изпраща в Британия, понеже имал голямо влияние в Южна Британия. Комий трябва да накара племената там да признаят Рим и се подчинят. Веднага след пристигането му обаче е окован и пленен. Когато Цезар пристига в Британия, бритоните го пускат на свобода и молят за премирие. При втория поход на Цезар в Британия (54 пр.н.е.) Комий участва в сключването на мир с Касивелаун.

Комий остава крал на племето си. Като награда получава и владетелството над морините, атребатите са освободени от данъци. През 53 пр.н.е. Комий бди с един конен полк над менапиите.

През 52 пр.н.е. Комий става голям противник на римските нашественици и участва в голямото галско въстание, водено от Верцингеторикс. През 51 пр.н.е. той се бие в Галия против Цезар и след загуба на битка бяга в Германия.

Около 50 пр.н.е. той се изселва с част от племето си от Галия в Югоизточна Британия и основава там ново царство, което управлява до 20 пр.н.е.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Той има трима сина, които също са крале:

  • Тинкомар (Tincomarus)
  • Eпил (Eppillus)
  • Верика (Verica)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Цезар, Commentarii de Bello Gallico, 2.
  • Friedrich Münzer: Commius. In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band IV,1, Stuttgart 1900, Sp. 770 – 771.
  • Malcolm Todd: Commius (fl. 57 – 50 BC). In: H. C. G. Matthew, Brian Harrison (Hrsg.): Oxford Dictionary of National Biography, from the earliest times to the year 2000 (ODNB), Band 12 (Clegg – Const), Oxford University Press, Oxford 2004, ISBN 0-19-861362-8, S. 868f.