Копривна пеперуда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Копривна пеперуда
Small Tortoiseshell flip666.jpg
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
клас:Насекоми (Insecta)
разред:Пеперуди (Lepidoptera)
семейство:Многоцветници (Nymphalidae)
триб:Nymphalini
род:Aglais
вид:Копривна пеперуда (A. urticae)
Научно наименование
Разпространение
Aglais urticae appearance.png
Синоними
  • Papilio urticae Linnaeus, 1758 г.
  • Nymphalis urticae
Копривна пеперуда в Общомедия
[ редактиране ]

Копривната пеперуда (Aglais urticae) е вид пеперуда, срещаща се и в България.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Крилете са с размери 4,4–5 cm при мъжките и 6,2 cm при женските. Пеперудата е оранжева отгоре с черни петна и три големи петна по предния ръб.[1]

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Предпочита местообитания с ливадна растителност. Основно хранително растение е копривата (Urtica dioca).

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Пеперудата от първо поколение се появява през юни. Женската снася яйцата си по листата на копривата. Излюпените гъсеници се хранят заедно, като огризват листата. При дразнене дори само на една гъсеница, всички реагират с повдигане на предната половина на тялото и рязко се клатят ту в една, ту в друга посока. Когато поотраснат, те губят тази си способност. Израсналите гъсеници са черни, с надлъжни жълти ивици и шипчета по тялото.

Какавидирането става върху листата и стеблото на копривата, по камъни и други предмети. Какавидите са сивокафяви със златисти петна и множество шипчета по тях. Те се прикрепват с върха на коремчето си и висят надолу с главата. Второто поколение се появява през юли. Тяхното развитие протича за по-кратко време. Имагото от това поколение зимува и на следната година се появява при първите пролетни затопляния. [2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Десислава Димитрова, Соня Цонева, Асен Игнатов. 2007. Пътеводител на природолюбителя. ГЕОСОФТ ЕООД, София, ISBN 978-954-91790-3-3
  2. Павел Ангелов, „Атлас по зоология на безгръбначни животни“. ПРОСВЕТА/1994