Корнат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Корнат
Kornat
Kornati zaliv Vrulje - panoramio.jpg
Заливът Врулйе в югозападната част на остров Корнат
Местоположение Адриатическо море
Страна Flag of Croatia.svg Хърватия
Площ 32,44 km²
Население (2011) 7 жители
0,216 души/km²
Най-висока точка 273 m
Relief map of Croatia.png
43.8028° с. ш. 15.3333° и. д.
Местоположение в Хърватия
Корнат в Общомедия
Остров Корнат със залива Врулйе

Корнат (на хърватски: Kornat) е хърватски остров в Адриатическо море, в централната част на Далмация, в Шибенишко-книнска жупания. Той е най-големият остров от архипелага Корнати познат още като Корнатските острови[1].

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

Корнат има площ 32,44 км² и дължина на бреговата линия 68,79 км. Силно издължен в посока от северозапад на югоизток с дължина 25,2 км и максимална ширина до 2,5 км. Нарежда се на 16 място по големина измежду всички хърватски острови. Най-високата му точка е връх Метлина (237 м)[2].

Корнат попада в границите на национален парк Корнати, създаден през 1980 г. и обхващащ общо 89 острова от архипелага. На североизток от Корнат е остров Жут, от който го отделя Жутският проток, а на северозапад е разположен Дуги оток. Корнат е единственият от Корнатските острови с източник на питейна вода, който се намира близо до долината Стативал в североизточната част на острова[3]. Останалите острови от архипелага се снабдяват с вода чрез контейнери за събиране на дъждовна вода и чрез водоноски от континента.

През XIX век островът е бил известен и с името Крунарски остров (Krunarski Otok).

Население[редактиране | редактиране на кода]

На Корнат няма постоянно население, въпреки че според преброяването от 2001 г. са отбелязани 7 жители, но това са основно сезонно пребиваващи рибари[4].

Пожарът на острова[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 г. на Корнат се случва трагедия, при която загиват дванадесет от тринадесетте пожарникари, изпратени да потушат възникнал горски пожар. Те се оказват хванати в огнен капан и шестима от тях загиват на място, а по-късно други седем в болницата от раните си. Това е най-големият брой човешки жертви на противопожарната служба за цялата история на страната[5].

Източници[редактиране | редактиране на кода]