Коронавирус 2019-20

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Коронавирус 2019 – 2020
Coronavirus replication.png
Репликационен цикъл на коронавирус
Информация
Дата 12 декември 2019 –
Местоположение

Flag of the People's Republic of China.svg Континентален Китай – 72 438 заразени (1870 смъртни случая)
Flag of Singapore.svg Сингапур – 75 заразени
Flag of Hong Kong.svg Хонг Конг – 53 заразени и един смъртен случай
Flag of Japan.svg Япония – 33 заразени и един смъртен случай
Flag of Thailand.svg Тайланд – 33 заразени
Flag of South Korea.svg Южна Корея – 28 заразени
Flag of Malaysia.svg Малайзия – 19 заразени
Flag of the Republic of China.svg Тайван – 18 заразени
Flag of Germany.svg Германия – 16 заразени
Flag of Vietnam.svg Виетнам – 16 заразени
Flag of Australia.svg Австралия – 15 заразени
Flag of the United States.svg САЩ – 15 заразени
Flag of France.svg Франция – 11 заразени
Flag of Macau.svg Макао – 10 заразени
Flag of the United Kingdom.svg Обединено Кралство – 9 заразени
Flag of the United Arab Emirates.svg ОАЕ – 8 заразени
Flag of Canada.svg Канада – 7 заразени
Flag of India.svg Индия – 3 заразени
Flag of the Philippines.svg Филипини – 3 заразени и един смъртен случай
Flag of Italy.svg Италия – 3 заразени
Flag of Russia.svg Русия – 2 заразен
Flag of Spain.svg Испания – 2 заразени
Flag of Belgium.svg Белгия – 1 заразен
Flag of Cambodia.svg Камбоджа – 1 заразен
Flag of Finland.svg Финландия – 1 заразен
Flag of Nepal.svg Непал – 1 заразен
Flag of Sri Lanka.svg Шри Ланка – 1 заразен
Flag of Sweden.svg Швеция – 1 заразен

Ver.2020 Feb 1st the Change of Total Number of Novel coronavirus (2019-nCoV) Cases for each Country в Logo of YouTube (2015-2017).svg Ютюб
Обявени смъртни случаи 73,437 заразени и 1,875 смъртни случаи към 18 февруари 2020
Коронавирус 2019-20 в Общомедия

Нов коронавирус, наречен Covid-19, е идентифициран в Ухан, Централен Китай, след като без ясни причини хора развиват пневмония, за която съществуващо лечение не е ефективно.[1] Има свидетества за предаване на вируса от човек на човек, като скоростта му на разпространяване ескалира в средата на януари 2020 г.[2][3] Няколко страни в Европа, Северна Америка и особено Азиатско-Тихоокеанския район съобщават за случаи на 2019-nCoV.[4] Инкубационният период на вируса е между 2 и 14 дни,[5] но е заразен и преди проявата на симптоми,[6] а възможно и няколко дни след възстановяване.[7] Симптомите включват треска, кашлица и затруднено дишане, като изходът може да бъде летален.[8]

Към 2 февруари 2020 г., приблизително 16,758 случаи са били потвърдени.[9] Първият смъртен случай е от 9 януари 2020[10], и от тогава, към 2 февруари 2020, са потвърдени 361.[9]

Съобщението за първите случаи на заразени работници от уханския пазар за морска храна, е на 31 декември 2019 г., като първите симптоми се появяват 3 седмици по-рано, на 9 декември 2019. Пазарът е затворен на 1 януари 2020 г., а заразените са поставени под карантина. Над 700 души, включително над 400 здравни работници, които са били в контакт със заразените, впоследствие са поставени под наблюдение. След разработването на специален тест за диагностика чрез полимеразна верижна реакция за откриване на инфекцията, наличието на вируса е потвърдено при 41 жители на Ухан. По-късно е потвърдено, че 2 от случаите са засегнали семейства, едно от които не е посещавало пазара. На 9 януари 2020 г. е регистриран първият смъртен случай на 61-годишен мъж. На 16 януари 2020 г. китайските власти обявяват смъртта на друг 69-годишен мъж в Ухан. Налични са опасения за по-нататъшно разпространяване по времето около Китайската Нова година. На 20 януари Китай съобщава за голямо нарастване в случаите с почти 140 нови пациенти[11], включително двама души от Пекин и един от Шънджън.

Потвърдените случаи извън Китай включват две жени в Тайланд[12], един мъж в Япония[13] и една жена в Южна Корея[14]. На база на статистиките за международни пътувания, на 17 януари британски учени изчисляват, че приблизителният брой на заразените е около 1700 души. Към 20 януари броят на лабораторно потвърдени случаи е 222 и включва 218 в Китай, 2 в Тайланд, 1 в Япония и 1 в Южна Корея.

Световната здравна организация предупреждава за възможността от по-широко разпространение на заболяването, което класифицират като Public Health Emergency of International Concern поради рисковете от разпространението му в страни със слабо развито здравеопазване. Това е шестата такава класификация след пандемията на свинския грип през 2009.[15][16][17][18]

Kитайски учени успяват да изолират новия коронавирус 2019-nCoV, за който установяват, че генетически е между 75% и 80% подобен на разразилия се през 2003 г. SARS-CoV.[19][20]

Обзор[редактиране | редактиране на кода]

След като повечето от случаите на „пневмония без видим причинител“ са концентрирани около животински и рибен пазар с 1000 сергии, продаващи пилета, котки, фазани, прилепи, мармоти, отровни змии, петнисти елени и органи от зайци и други диви животни, се появяват подозрения, че причинителят може да е нов коронавирус с животински източник.

Коронавирусите се срещат най-често сред животните, но са познати случаи, при които еволюират и засягат и хората, както при тежък остър респираторен синдром, Близкоизточен дихателен синдром и четири други коронавируси, срещани при хората. Всичките шест могат да се разпространяват от човек на човек. През 2002 г. в Китай се разразява епидемия от тежък остър респираторен синдром с първоизточник цибетка от животински пазар и с помощта на няколко суперразпространители и международни полети се разпространява до Канада и САЩ, причинявайки повече от 700 смъртни случаи по света. Последният случай е регистриран през 2004 г. По това време Китай получава критики от Световната здравна организация за начина, по който се справя с епидемията. Десет години след началото на тежкия остър респираторен синдром свързаният с едногърбите камили коронавирус, Близкоизточен дихателен синдром, причинява повече от 750 смъртни случаи в 27 страни. Връзката между Уханската епидемия и пазара за морска храна и животни води до възможността за животински произход на вируса.

Ухан е седмият най-голям град в Китай с население от над 11 милиона души. Градът е основен транспортен център в централен Китай, на приблизително 1100 километра южно от Пекин, 800 на запад от Шанхай и 1000 северно от Хонг Конг. Директните полети от Ухан са свързани също и с Европа: шест полета на седмица до Париж, три до Лондон и пет до Рим.

Епидемиология[редактиране | редактиране на кода]

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

Нов коронавирус в Ухан
Потвърдените случаи на 2019-nCoV от 9 януари 2020 г.
Нов коронавирус в Ухан
Дата Случаи Смъртни случаи Карантина
Подозрения Потвърдени Под карантина Изписани Общо
31 декември 2019 27
3 януари 2020 44 121
5 януари 2020 59 163
10 януари 2020 41 1
11 януари 2020 41 1 717 46 763
12 януари 2020 41 1 687 76 763
13 януари 2020 41 1 576 187 763
15 януари 2020 2 119 644 763
16 януари 2020 45 98 665 763
17 януари 2020 62 2 82 681 763
18 януари 2020 121
19 януари 2020 198 3 90 727 817
20 януари 2020 218 3

30 декември 2019 г: „Спешно уведомление за лечението на пневмония с неизвестен причинител“[21] е издадено от Медицинската Администрация на Уханския Общински Здравен Комитет.

Потвърдени случаи[редактиране | редактиране на кода]

Карта на разпространението на коронавируса (към 23 януари 2020 г.)

Хонг Конг[редактиране | редактиране на кода]

Хонгконгският център по здравеопазване добавя термина „неидентифицирана пневмония“ към списъка си със значими заболявания, за да разшири правомощията си в поставянето на пациенти под карантина. Хонгконгското правителство от своя страна намалява посещенията в болниците и въвежда изискването за носене на предпазна маска от посетителите. Проверките по летищата и гарите в посока Ухан са затегнати. През първата седмица на 2020 г. 30 пътници от Ухан са тествани. На 22 януари мъж, пристигнал от Шънджън, развива симптоми типични за пневмония. Предишния месец мъжът е бил в Ухан и след като тестът му се оказва положителен е настанен в болница Кралица Мери. Друг мъж от Ма Он Шан, който също е посещавал Ухан, се превръща във втория потвърден случай в Хонг Конг.

Местното правителство определя болница Лейди Макълхаус в Сай Кунг за карантинен център. На 23 януари трима души, които са били в близък контакт със заразените, са поставени под карантина.

Япония[редактиране | редактиране на кода]

30-годишен китайски гражданин, който е пътувал до Ухан, развива треска на 3 януари и впоследствие се връща в Япония на 6 януари. Той дава положителна проба за коронавируса по време на посещение в болница между 10 и 15 януари. Той не е посещавал пазара за морска храна Хуанан, но вероятно е бил в контакт с един от заразените в Ухан.

Макао[редактиране | редактиране на кода]

Към 22 януари 2020 г. Макао потвърждава 2 случая на коронавируса. Заразените са 52-годишна жена и 66-годишен мъж. И двамата са от Ухан.


Симптоми[редактиране | редактиране на кода]

Симптомите включват треска в 90% от случаите, умора и суха кашлица в 80% и влошено дишане при 20%. 15% от случаите включват респираторен дистрес. Рентгенови снимки показват признаци и при двата бели дроба. Състоянието на пациентите по време на постъпването е стабилно в повечето случаи. Кръвни тестове показват занижени нива на белите кръвни телца (левкопения, лимфоцитопения).[източник? (Поискан преди 18 дни)]

Превенция и справяне със заболяването[редактиране | редактиране на кода]

На Уханската гара са монтирани инфрачервени камери за да проверяват телесната температура на пациентите, преди качването им във влака.

Към момента не е налично ефективно лечение или ваксина за коронавируса 2019-nCoV, въпреки че текат опити да бъдат създадени такива. За да се предотврати инфекция, Световната здравна организация препоръчва „често миене на ръцете, покриване на устата и носа при кашляне и кихане... както и избягване на пряк контакт с човек, който проявява симптомите на респираторно заболяване“. Въпреки че няма специфично лечение за човешки коронавирус, американският Център за контрол и превенция на заболяванията препоръчва на заразените да приемат лекарства за обикновена настинка, да пият течности и да почиват, за да облекчат симптомите. Някои страни изискват от гражданите си да съобщят на личния си лекар при симптоми, подобни на настинка, особено ако са посещавали Китай.

Ситуацията в Ухан е наблюдавана и заради предстоящия трети кръг от олимпийската квалификация на Азиатска футболна конфедерация за жени. На 22 януари конфедерацията обявява, че ще премести мачовете, които са били насрочени за провеждане в Ухан.

Местните власти в различни краища на страната обявяват затварянето на училищата и отлагат налачото на новия учебен срок, който обикновено започва в късния февруари или ранния март. Всички учебни заведения от детски градини до университети в цялата Хубейска провинция ще удължат срока на зимната си ваканция, а началото на новия срок ще бъде обявено в бъдещо съобщение. Китайското министерство на образованието също така изисква от всички училища да прекратят провеждането на публични събития и да отложат всички важни изпити. Някои университети, отворени за обществеността, също отказват да приемат посетители. Хунанските власти, а по-късно и тези в Шанхай и Шънджън, забраняват частните уроци и призовават училищата да съобщават за ученици, които са били в Ухан или Хубей по време на зимната ваканция. Полуавтономните региони Хонг Конг и Макао също обявяват промени в учебните си програми.

Градове под карантина[редактиране | редактиране на кода]

В Ухан е поставена карантина върху влизането и напускането на града от 23 януари 2020. Полетите, влаковите пътувания, автобусите и метрото са спрени до по-нататъшно съобщение. Целта на тези практики е да спре разпространението на вируса извън Ухан и да подсигури здравето и безопасността на хората, според китайската новинарска агенция Синхуа. Големите събирания и туристическите групи също са прекратени. Множество логистични проблеми произтичат вследствие на карантината, включително повишаване на цените на хранителните стоки и трудно достигане до болниците от медицинския персонал. В Ухан пътищата остават отворени, но полицията проверява всички пристигащи превозни средства.

На 23 януари китайското правителство обявява затваряне на Чиби Сити, ефективно от 24 януари, предшествано от градовете в градската префектура Хуанган, Ъджоу и Ухан.

Съобщава се, че местните власти в Ухан са поискали държавно предприятие да бъде реконструирано и превърнато в център за вирусна терапия с темпо, подобно на това при разразяването на вируса от 2003 г.

Тъй като Ухан е затворен, местните жители се запасяват с продукти от първа необходимост. Съобщени са много случаи на големи опашки пред супермаркети, аптеки и бензиностанции – жителите се трупат пред бензиностанциите заради фалшиви слухове, че запасите от гориво са на изчерпване. След въвеждането на карантината цените на продуктите в Ухан се повишават значително.

Поне три града са „заключени“ от китайските власти с общо население от над 18 милиона.

Епидемолог и екипи от медицински специалисти, които провеждат еднодневна инспекция в Ухан, съобщават, че Уханската епидемия е поне 10 пъти по-голяма от тази на тежкия остър респираторен синдром, призовавайки хората да се отдалечат от Ухан, колкото се може по-скоро.

Някои постове в Уейбо показват, че болниците в Ухан вече са препълнени с хиляди хора с треска и се изказват силно критично към достоверността на цифрите, обявени от китайското правителство, въпреки че подобни постове вече са изтрити поради неизвестни причини.

Китайски градове със спрян транспорт[22]
Град Поставен под карантина Население
Ухан 23 януари 2020 7 541 527
Хуанган 24 януари 2020 6 162 069
Ъджоу 24 януари 2020 1 048 672
Чъби 24 януари 2020 478 410
Дзинджоу 24 януари 2020 5 691 707
Джъдзян 24 януари 2020 495 995
Ичан 24 януари 2020 4 059 686
Циендзян 24 януари 2020 946 277
Сиентао 24 януари 2020 1 175 085
Сиеннин 24 януари 2020 2 462 583
Хуаншъ 24 януари 2020 2 429 318
Дангянг 24 януари 2020 469 600
Енши 24 януари 2020 777 000
Шиаоган 24 януари 2020 4 915 000
Джингмен 24 януари 2020 2 896 500
Уънджоу 24 януари 2020 3 039 439
Общо 48 721 339

Евакуиране на външни дипломати и граждани от Ухан[редактиране | редактиране на кода]

Държавният департамент на САЩ обявява на 25 януари, че ще вземе мерки за евакуирането на дипломати и държавни служители от американското консулство в Ухан, както и на всички американски граждани засегнати от затварянето на града. Предполага се, че около 1000 американски граждани живеят в провинция Хубей. Очаква се евакуационен полет да излети от Уханското международно летище на 28 януари с финална дестинация международното летище Сан Франциско.

Тайландското правителство също планира евакуацията на 64 жители на страната. Четири самолета C-130 Херкулес, екипирани с медицински екипи на борда, са поставени на изчакване, като по-подробен план за евакуация се очаква до 27 януари.

Правителствата на Русия, Франция, Индия, Япония и Австралия обмислят подобни мерки.

Специализирани болници[редактиране | редактиране на кода]

Строителната площадка на болницата на 24 януари.

Като противодействие срещу възникналата епидемия започва изграждането на специализирана болница. Целта на проекта е също така да се осигурят по-добри условия за поставянето на пациентите под карантина.

На 24 януари уханските власти обявяват подробностите около плана си да изградят болницата в срок от шест дни. Болницата трябва да влезе в употреба на 3 февруари и ще има 1000 легла, използващи карго контейнери. Площта на лечебното заведение ще бъде 25 000 квадратни метра.

На 25 януари властите обявяват планове за втора специализирана болница с капацитет от 1300 легла; според плана тя трябва да е готова до две седмици. Някои хора използват социалните мрежи, за да споделят притесненията си, породени от решението на властите да построят втора болница в такъв кратък срок. Според тях това е признак, че е възможно ситуацията да е много по-тежка от очакваното.

Критики[редактиране | редактиране на кода]

Китайските власти понасят критики за начините, по които се справят с епидемията. Те включват недостатъчно медицински принадлежности, липса на прозрачност в медийните съобщения, цензура в социалните мрежи, подценяване на сериозността на положението и грубо отношение към потенциални пациенти. На 1 януари уханската полиция интервюира 8 жители относно разпространението на „неверни сведения“ и „преувеличаване“ на опасността.

Повече от месец потвърдените случаи в Китай са само от Ухан, но междувременно се появяват такива в Тайланд и Япония. Появяват се потребители в социалните мрежи, които предполагат, че властите крият истинските цифри, тъй като Ухан е много по-близко свързан с останалите региони в Китай, отколкото с други страни. Местните шеговито наричат вируса „патриотичен“ заради факта, че „засяга само другите страни, но не и нас“.

Няколко медийни кореспонденти от Хонг Конг са задържани от полицията за повече от час, докато интервюират в уханска болница на 14 януари. Съобщенията твърдят, че след като са били отведени в местното полицейско управление, репортерите са били помолени да изтрият видеоматериалите си от болницата, преди да бъдат освободени.

Ваксини[редактиране | редактиране на кода]

Няколко организации по света работят по създаването на ваксина. Американските национални институти по здравеопазване се надяват, че първите тестове върху хора ще могат да се проведат през април 2020 г. Китайският център за контрол и превенция на зарази започва разработването на ваксини срещу новия коронавирус и провежда тестове на ефективността на вече съществуващи лекарства срещу пневмония. Коалицията за епидемична подготовка и иновации финансира три проекта за ваксина и се надява, че ще може да проведе тестове на такава през юни и да я одобри до година. Куинсландският университет в Австралия получава $10.6 милиона долара от КЕПИ за създаването на ваксинална платформа „молекулярна скоба“. Компанията Модерна разработва РНК ваксина с финансиране от КЕПИ. Иновио Фармацевтика получава грант от КЕПИ и разработва дизайна на ваксина, два часа след получаването на генната последователност. Ваксината се разработва така, че първо да може да бъде тествана върху животни.

Базираната в Сан Франциско Вир Биотехнолъджи преценява дали предишно идентифицираните моноклонални антитела са ефективни срещу вируса.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Is the World Ready for the Coronavirus?. // The New York Times. 29 January 2020. Посетен на 30 January 2020.
  2. China virus death toll rises to 41, more than 1,300 infected worldwide. // CNBC, 24 January 2020. Архивиран от оригинала на 26 January 2020. Посетен на 26 January 2020.
  3. Shih, Gerry. Fifth coronavirus case confirmed in U.S., 1,000 more cases expected in China. // Посетен на 27 January 2020.
  4. Confirmed 2019-nCoV Cases Globally. // 30 January 2020. Посетен на 31 January 2020.
  5. Symptoms of Novel Coronavirus (2019-nCoV). // 31 January 2020. Посетен на 2 February 2020.
  6. Rothe, Camilla и др. Transmission of 2019-nCoV Infection from an Asymptomatic Contact in Germany. // New England Journal of Medicine. 30 January 2020. DOI:10.1056/NEJMc2001468.
  7. Rothe, Camilla и др. Transmission of 2019-nCoV Infection from an Asymptomatic Contact in Germany. // New England Journal of Medicine 0 (0). 30 January 2020. DOI:10.1056/NEJMc2001468. с. Correspondence.
  8. Hessen, Margaret Trexler. Novel Coronavirus Information Center: Expert guidance and commentary. // 27 January 2020. Посетен на 31 January 2020.
  9. а б Tracking coronavirus: Map, data and timeline. //
  10. Qin, Amy. China Reports First Death From New Virus. // The New York Times. 10 January 2020. Посетен на 11 January 2020.
  11. Coronavirus spreads to Beijing as China confirms 139 new cases over the weekend. // cnn.com. Посетен на 20 януари 2020.
  12. Thailand announces a SECOND case of Chinese coronavirus that has killed two people. // dailymail.co.uk. Посетен на 20 януари 2020.
  13. Japan confirms first case of new China coronavirus strain. // theguardian.com, 16 януари. Посетен на 20 януари 2020.
  14. South Korea confirms first case of new coronavirus in Chinese visitor. // channelnewsasia.com, 20 януари 2020. Посетен на 20 януари 2020.
  15. Coronavirus declared global health emergency. // BBC News, 30 January 2020. Посетен на 30 January 2020.
  16. Joseph, Andrew. WHO declares coronavirus outbreak a global health emergency. // Stat News, 30 January 2020. Посетен на 30 January 2020.
  17. Wee, Sui-Lee. W.H.O. Declares Global Emergency as Wuhan Coronavirus Spreads. // 30 January 2020. Посетен на 30 January 2020.
  18. Statement on the second meeting of the International Health Regulations (2005) Emergency Committee regarding the outbreak of novel coronavirus (2019-nCoV). // 30 January 2020. Посетен на 30 January 2020.
  19. Zhu, Na и др. A Novel Coronavirus from Patients with Pneumonia in China, 2019. // New England Journal of Medicine. United States, 24 January 2020. DOI:10.1056/NEJMoa2001017.
  20. Perlman, Stanley. Another Decade, Another Coronavirus. // New England Journal of Medicine 0. 24 January 2020. DOI:10.1056/NEJMe2001126. с. null.
  21. 2019年至2020年武汉肺炎事件.pdf
  22. Travel resitrictions affect around 30 million people. // Посетен на 24 януари 2020.