Направо към съдържанието

Левкоза при котките

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Котешка левкемия)
Левкоза при котките
Снимка с електронен микроскоп.
Снимка с електронен микроскоп.
Геном
Група VI: евРНК-РВ вируси (ssRNA-RT)
Класификация
царство:Pararnavirae
тип:Artverviricota
клас:Revtraviricetes
разред:Ortervirales
семейство:Ретровируси (Retroviridae)
род:Gammaretrovirus
вид:Левкоза при котките (F. l. virus)
Научно наименование
Левкоза при котките в Общомедия
[ редактиране ]

Левкозата при котките (Feline leucosis, Feline leukemia) е неопластично заболяване при представителите на семейство Коткови. Причинява се от Ретровирус.

Вирусът на левкозата при котките е открит през 1964 г. от Уилям Джарет. Той е ретровирус и съдържа РНК и липопротеинова обвивка. Диаметърът му е 100 – 110 nm. и е със сферична форма. Известни са три типа на вируса – A, B и C, като някои от тях имат и субтипове.

Вирусът е разпространен навсякъде, но неравномерно. Най-чувствителни към заразяване са малките котета на възраст до 4 месеца след раждане. Източник на инфекцията са възрастните котки носители на вируса. Вирусът се съдържа в слюнката, носните изтечения, кръвта и по-малко във фекалиите и урината. Заразяването е алиментарно, аерогенно и трансплацентарно. Необходим е директен контакт на животни, за да възникне заразяване поради факта, че вирусът е неустойчив във външна среда.

  • Лимфосаркома – това е злокачествен тумор от незрели левкоцити. Развива се в лимфните възли, сливиците, тимуса. По рядко се срещат в устната кухина, белия дроб, мозъка, черния дроб и пикочния мехур. Клиничните признаци на заболяването зависят от поразения орган.
  • Левкемия – проявява се с активиране и пролиферация на кръвообразуващата тъкан с последващо образуване на тумори в целия организъм. В зависимост от типа на пролифериращите клетки се различават няколко вида левкемия: лимфоидна левкемия, еритроидна левкемия, миелоза и други.

Вирусът предизвикващ заболяването често предизвиква имуносупресия, която се манифестира с анемия и левкопения.

Болните котки са разположени към развитието на вторични инфекции.

За профилактика на заболяването се препоръчва ваксинация. Първата ваксинация се прави на 9-ата седмица след раждането, а втората на 2 – 4 седмици по-късно. При по-големи котки е необходимо ежегодно да се извършва ваксинация срещу това заболяване.

  • „Болести на котката“, издателство „АРИА“ 1999 г., стр. 297 – 300