Красен Камбуров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Красен Камбуров
Псевдоним Сенебир
Роден 21 ноември 1949
Пловдив
Националност Флаг на България България
Жанр поезия, есеистика, белетристика, драматургия, преводи, художествена критика
Награди Роман на годината '2012 от СБП за „Пътят на ослепените“
Деца Аспарух Камбуров, Калина Камбурова

Красен Камбуров е български поет, есеист, драматург, белетрист и преводач. [1]

Биография

Красен Камбуров е роден на 21 ноември 1949 г. в Пловдив. От 1950 г. живее в София. Завършил е българска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Работил е в редакцията на сп. „Философски алтернативи“ и в отдел „Архиви“ на Националния литературен музей. Член на Съюза на българските писатели от 2012 г.

Библиография

Красен Камбуров твори в различни жанрове и към 2017 г. е издал общо 12 книги[2][3]. Освен тях, пълната библиография по-долу включва и все още неиздадените.

Поезия

Автор на 12 стихосбирки и 12 поеми, сред които публикувани са:

  • „Животът на героя“ (1995)
  • „Дати. Девет поеми за Милена“ (1996)
  • „Полтъргайст. Книги-шрапнели“
  • „Великден. Обреден епос за неопознати летящи обекти“ (2000)
  • „Съборна книга“ (2016) – сборник с по-важната, издадена и неиздадена лирика на автора, с обем от над 400 страници.

Публикувал е поезия във в. Литературен форум[4] и др.

Есета

Събрани са в 4 тома под общо заглавие „Връзка готически ключове“. Посветени на проблеми от Хораций до Кафка, повечето от тях са публикувани в Съвременник, Летописи, Пламък, Философски алтернативи[5], Култура, Словото днес[6] както и в литературните седмичници. Излизал е и с рецензии[7] и отзиви в текущия културен живот.

  • „Сатириконите на Абарбарея“ (2015)[8]
  • „Изкушения в здрача. Редове за художници" (2018)[9]

Романи

  • „Водопадът“ (2011)
  • „Пътят на ослепените. Покаяние за Беласица“ (2012)[10]. Отличен е с награда за „Роман на годината 2012“ от Съюза на българските писатели.[11]
  • „Осияние днес. Роман за взривяването на Мавзолея“ (2014)[12], финалист в Националната литературна награда за Български роман на годината „13 века България“, 2015 [13]
  • „Заветът на Медея“ (2017)
Красен Камбуров представя първия си роман „Водопадът“ в Националния литературен салон „Старинният файтон“, 13 юни 2011 г.
Красен Камбуров с наградата на Съюза на българските писатели за „Роман на годината“, получена за „Пътят на ослепените. Покаяние за Беласица“ на официална церемония в книжарница „Славянска беседа“, 23 май 2013 г.

Драми

Издадени в сборника „Седем пиеси“ (2014), съдържащ:

  • „Беба“ (1999)
  • „Жадувани от птиците“ (1999)
  • „Всеки пет лета“ (2000)
  • „Глина“ (2010)
  • „Календи нула“ (2013)
  • „Като куче“ (2013)
  • „Спонтанно“ (2013)

Преводи

  • „Дванадесет руски поета“ – антология от М. Ломоносов до С. Чьорний (неиздадена)
  • „Четвъртият ешелон“ (1984) – том руска проза

Критически прием

Върху творчеството на Красен Камбуров са взимали отношение редица изтъкнати български писатели и критици като проф. Никола Георгиев, Георги Цанков, проф. Светлозар Игов и др.

Външни препратки

  1. Изборът на Мария Станкова. „Красивият гърбав“, в. Литературен форум, Брой 6 (490)
  2. Национален регистър на издаваните книги в България, Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Методий.
  3. Национален регистър на издадените книги, Столична библиотека
  4. Стихове из „Нетленната дева“
  5. Списък на авторовите публикации в сп. Философски алтернативи (1993 – 1994)
  6. Красен Камбуров, „Да ходиш по вода“
  7. Красен Камбуров. „Асфодел“ от Калоян Праматаров
  8. Сатириконите на Абарбарея – издателство „Летера“
  9. Изкушения в здрача. Редове за художници. Изд. „Изток-Запад“ (2018)
  10. Писателят Красен Камбуров: Днес трябва да е ден на национален траур. в. ТРУД, 29.07.2014
  11. Годишни литературни награди на Съюза на българските писатели' 2012
  12. Осияние днес, изд.„Летера“
  13. Финалисти в Националната литературна награда за Български роман на годината „13 века България“, 2015