Красимира Байчинска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Красимира Байчинска
Родена
6 февруари 1947 г. (77 г.)

Красимира Костадинова Байчинска е български учен, психолог, психотерапевт, юнгианка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 6 февруари 1947 г. в София. През 1972 завършва психология в Московския държавен университет. От 1979 г. е кандидат на науките по психология (доктор) от същия университет. През 1994 г. става старши научен сътрудник II ст., а от 2012 г. е професор в Института по психология към Института за изследване на населението и човека. През 1995 г. е сред основателите и първи председател на Българското общество по аналитична психология „К.Г.Юнг“. Остава негов председател до 2002 г. В Българската академия на науките ръководи два пъти секция „Психология на личността и психология на развитието“ (1996 – 1999, 2008 – 2011). Между 1995 и 1999 г. е председател на Научния съвет на Института по психология на БАН. В периода 1999 – 2005 г. специализира в Института за терапия чрез изкуства в Сан Франциско. От 2000 до 2007 г. специализира в Международната асоциация по аналитична психология. Между 1999 и 2001 г. преподава в Нов български университет. Членува в Американската психологическа асоциация, Дружеството на българските психология, Българска асоциация по музикотерапия[1].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Българският ценностен модел в европейска перспектива (на материала на учителски извадки). // Психологичти изследвания, 1998, № 1, с. 89 – 116.
  • Дименсионална организация на ценностната система на българите в крос-културна и макро-социална перспектива (типологично-структурен подход). // Юб. сб. Института по психология. – София, 1998, с. 85 – 100.
  • Златното момиче : Пътят към вътрешните съкровища на жената. Изд. Леге Артис, 2009. – 301 с.
  • Статуси на психосоциална и национална идентичност, ценности и субективно психично благополучие в юношеска възраст (съавт.) – София, 2009. – 375 с.
  • Ценностите на съвременната българска култура. – София, 2011. – 273 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]