Крива на Филипс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Кривата на Филипс е графическо изображение на предполагаема обратна зависимост между нивото на инфлация и нивото на безработица. Предложена през 1958 г. от английския икономист Уилям Филипс, който на основата на емпирически данни за Англия за 1861- 1957 г. въвел корелационната зависимост между нивото на безработица и изменение на прираста на паричната заработена заплата.

Кривата на Филипс в краткосрочен план до разширение на държавните разходи и кривата на Филипс в дългосрочен план[1]

Като начало кривата на Филипс показвала връзката на безработицата с изменение на заплатите: колкото по-голяма е безработицата, толкова по малък е прираста на паричната заплата, толкова е и по – нисък ръста на цените, и обратното, колкото по-ниска е безработицата и по-голяма заетостта, толкова по-голям е ръстът на паричната заработена заплата, толкова е и по-висок темпът на ръста на цените. След това е била преобразувана в зависимост между цените и безработицата.

Измерване на кривата на Филипс[редактиране | редактиране на кода]

Според Милтън Фридман, кривата на Филипс е вертикална права линия, която не показва връзка между инфлацията и нивото на безработицата.

  • – ниво на инфлация;
  • – очаквано ниво на инфлация;
  • – отклонението на безработица от естествената норма – циклична безработица;
  • – коефициент;
  • – шокове на предлагането.

Стагфлацията, отбелязана през 1970 г., в икономиките на развитите страни, дискредитирала идеята на кривата на Филипс. Последователи на школата на кейнсианството, които споделят основната предпоставка на тази теория, са били принудени да признаят, че ясна обратна връзка между инфлацията и безработицата няма, и може да има и други варианти.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Блауг. М., Кривая Филлипса // Экономическая мысль в ретроспективе = Economic Theory in Retrospect. — М.:, 1994. — С. 629-631. — XVII, 676 с.
  • Мин Бен, Сам. Проявление кривой Филипса – М.: МАКС Пресс, 2001