Кривина (област Русе)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кривина.
| Кривина | |
  Кривина  Кривина | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 293 души[1] (15 март 2024 г.) 10,7 души/km² |
| Землище | 27,342 km² |
| Надм. височина | 34 m |
| Пощ. код | 7132 |
| Тел. код | 081268 |
| МПС код | Р |
| ЕКАТТЕ | 39788 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Русе |
| Община – кмет | Ценово Петър Петров (ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | Кривина Румен Григоров (ВМРО) |
- За другото българско село Кривина вижте Кривина (София-град)
Кривинà е село в Северна България. То се намира в община Ценово, област Русе.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Кривина се намира в Северната част на Централна Северна България. Според административното деление на страната, районът влиза в състава на Русенска област. Териториално той е разпределен между три общински съвета и отстои на 21 км от гр. Свищов и на 30 км от гр. Бяла
Тук завършва своя 286-километров път р. Янтра, разляла се с красиви меандри в обширната Вардим-Кривинска низина. Между двата големи острова Вардим и Батин, р. Дунав изменя посоката си на североизток, като прави лек завой към Влашката низина. На самия завой, до неголяма тополова гора, се открива устието на р. Янтра.
Алувиално-ливадните почви заемат изцяло Вардим-Кривинската низина. Тяхното богатство на органични вещества и водопропускливостта им ги прави годни за обработка.
История[редактиране | редактиране на кода]
В землището на село Кривина се намира римския кастел от IV век Ятрус. Кастелът е бил важен военен център, част от отбранителната линия от крепости на римляните по поречието на река Дунав – Дунавски лимес. Археологическите разкопки разкриват реликви от римско и византийско време. Крепостта е разрушена от аварските племена в началото на VII век.
В крепостта са открити останки от три християнски църкви, строени последователно една върху друга. Първата е строена в третата четвърт на IV век и е опожарена през първата четвърт на V век. Втората сграда функционира през втората половина на V век, а третата е по-голяма от първите две и е използвана от началото на VI век до разрушаването на крепостта в началото на VII век.[2]
Българско градище е изградено на същото място между VII-VIII век. То е било обградено от солиден каменен зид с отбранителни кули. През 1958 г. при археологически разкопки са открити източната порта, обществени и частни постройки, две християнски базилики, златни монети от X в., различни сечива и др.
При избухването на Балканската война един човек от Кривина е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Като едно от най-значимите събития може да се посочи честването на празника на село Кривина. Всяка година на 2 юни се отбелязва съществуването на това, така интересно село. Кметът организира програма с народни певци, рецитал на младото поколение, както и празнична заря. Една от най-вълнуващите традиции е спектакълът с мотори и запалени факли, като изпълнителите също са жители на селото. На последния празник бяха поканени и няколко члена на клуб „Традиция“ – град Русе. За финал на вечерта се формира голямо хоро на центъра на селото, към което се включват всички присъстващи.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 107 – 108.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
| |||||
