Кримскотатарска литература

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Кримскотатарската литература започва своята история от времето на Златната орда, процъфтява по време на Кримското ханство, и се възражда в края на XIX век.

История[редактиране | редактиране на кода]

Сред първите литературни произведения на Крим е стихотворението „Юсуф и Зулейха“, написано от Махмуд Киримли през XIII в.

Други изключителни кримски автори са: Али (- 1232), Махмуд (XIII-XIV в.), Мевляна Рейб бин Ибрахим (? – 1386), Мевлана Шерефедин бин Кемал (? – 1438) и Кемал Уме (? – 1475).[1][2][3]

По време на Златната орда (XIII – първата половина на XV век) с приемането на исляма от кримците, възникна дворцовата поезия, чието формиране завършива ранния период на развитието на Кримското ханство.

Класически период[редактиране | редактиране на кода]

Кримскотатарската литература от разцвета на Кримското ханство е дворцова литература (saray edebiyatı), известна още като „диван литература“, тоест светска. Такава литература пишат ханове и аристократи. Известни поети са: Абдул-Маджид Ефенди, Усеин Кефевий, Менгли I Герай, Бора Газа, Рамел Ходжа, Ашик Умер, Мустафа Джевхер, Лейла Бикеш, Ашик Ариф, Янмухаммед, Едип Ефенди.

Менгли I Герай

През XV – XVII век от произведенията на кримските поети се създават антологии.

Тази литература е пълна с чуждестранна лексика и най-вече с арабски и персийски чуждици. Пречка за използването на тюркски речник е версификационната система, която се основава на разделянето на гласни по дължина и именно това предизвиква чести призиви на поетите към арабския и персийския речник.

По същото време на кримскотатарски език се появяват героични произведения (Çorabatır – Богатир Чора, Kör oğlu – син на слепите), публични произведения (Tair ve Zore – Тахир и Звезда), приказки (за животни, магически, всекидневни, кумулативни), народни песни (сватбени, лирически, комични, войнишки), легенди, поговорки, гатанки и други подобни, чийто език съдържа малко чуждици. [4].

Други известни произведения от този период: „За похода на Ислям-Гирей към Полша“ на Ян-Мохамед, „Асебес-нас-Сейяр“ (Седем планети относно новините от историята на татарите) Сейид Мохамед Риза, „Ел Мугум-ул-Бурхан“ (Океан от доказателства), многобройни хански етикети. [5] Прозаичните произведения от класическия период са исторически произведения като „Розовото цветно легло на хановете“ от Халим Гирай и „Подкрепата на хрониката и историческите новини“ на Абд ал-Джафар Кирими.

След завладяването от Русия, литературният живот на Крим спира, тъй като кримските ханове са главните покровители на поезията.

Нов период[редактиране | редактиране на кода]

Ключовата фигура от края на XIX – началото на XX век е Исмаил Гаспрински, който полага основите на историята и романа в кримскотатарската литература. Гаспрински публикува вестник „Терджиман“, в който се появяват творбите на нови кримскотатарски писатели.

През XX век Ешреф Шеми-заде полага големи усилия да създаде нова кримскотатарска поезия.

Първата драма на кримскотатарски език „Оладжага чаре алмаз“ е написана от Абдула Озенбашли през 1901 г., а през 1906 г. е основан литературният кръг „Учкун“ (Искра) под ръководството на Джелал Майнов в Бахчисарай.

Развитието на кримскотатарската литература от съветския следвоенен период бива силно повлияно от депортирането на кримските татари в Централна Азия и Урал. Така литературната традиция бива прекъсната, а факта за съществуването на кримскотатарската литература и нейните най-важни автори е приглушен в СССР до 70-те години.

През 70-те и 80-те години прозата се развива, по-специално при такива автори като Айдер Осман, Урие Едемова, Ервин Умеров, Емил Амит и Рустем Муедрин. Класикът на съветския период Шамил Алядин.

Съвременен период[редактиране | редактиране на кода]

Съвременната кримскотатарска проза се характеризира с традиционната култура на исляма (суфизма, етиката на Корана). Влиянието на европейския постмодернизъм и авангард е ограничено.

Има Съюз на кримскотатарските писатели, а литературните произведения са публикувани в литературното списание „Йълдъз“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kurnaz C., Çeltik H. Osmanlı Donemi Kırım edebiyatı. – Ankara: Kültür Bakanlığı, 2000.
  2. Bursalı M. T. Kırım müellifleri. – Istanbul, 1919.
  3. Banarlı N. S. Resimli türk edebiyatı tarihı. C.C.I-II. – Istanbul: Milli egitim basimevi, 1987.
  4. Меметов И. Периодизация истории развития крымскотатарского литературного языка
  5. Материалы для истории Крымского ханства, извлеченные, по распоряжению имп. Академии наук, из Московского главного архива Министерства иностранных дел. Издал В. В. Вельяминов-Зернов. – СПб., 1864. −1109 с.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Крымско-татарская литература“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.