Кристин Флере-Фльори

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кристин Флере-Фльори
Christine Féret-Fleury
Кристин Флере-Фльори, 2016 г.
Кристин Флере-Фльори, 2016 г.
Родена1961 г. (61 г.)
Професияписател, редактор
НационалностFlag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция
Активен период1996 -
Жанрдетска литература

ДецаМаделин Флере-Фльори
Кристин Флере-Фльори в Общомедия

Кристин Флере-Фльори (на френски: Christine Féret-Fleury) е френска писателка, авторка на произведения в жанроветеа съвременен роман за юноши и детска литература.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Флере-Фльори е родена във Франция през 1961 г.

Завършва „Литература“. В продължение на няколко години специализира в областта на операта, след което прави кариера в издателската дейност на Пиер Маршанд.

През 1996 г. публикува първата си книга за деца „The Little Tamour“.

През 1999 г. е издаден първият ѝ роман за юноши „Les vagues sont douces comme des tigres“ (Вълните са сладки като тигри), за който получава наградата „Антигона“.

От 2001 г. напуска работата си и се посвещава на писателската си кариера. Редактор е на изданията „Les 400 Coups France“.

Кристин Флере-Фльори живее със семейството си в Прованс.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи

  • Les vagues sont douces comme des tigres (1999) – награда „Антигона“
  • Dans le miroir (2000)
  • L’Évier (2001)
  • Sept Péchés (2003)
  • Serial Blogger (2009)
  • La fille qui lisait dans le métro (2017)
    Момичето, което четеше в метрото, изд.: „Сиела“, София (2018), прев. Паулина Мичева

Детска литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Le Petit Tamour (1996)
  • Premier Galop (1999) – с Режин Детамбел
  • Moi, j’aime pas Halloween (2000)
  • Fées, fantômes, farfadets (2000)
  • Le Prince Grenouille (2001)
  • Baisse pas les bras, papa ! (2001)
  • Le plus grand chapeau du monde (2002)
  • Le Coffre hanté (2002) – с Джийн-Гюлом Фере
  • Le Dormeur du Val (2002)
  • L’Apocalypse est pour demain (2002)
  • L’Assassin est sur son trente et un (2003)
  • Certains l’aiment froid (2003)
  • Le Démon de la vague (2003) – с Женевиев Лекуртие
  • La Tour du silence (2003)
  • Chaân la rebelle (2003) – награди „Lecteurs en Herbe“ и „Ruralivres“
  • La Caverne des trois soleils (2004) – награда „Collégiens du Doubs“
  • La Montagne du destin (2004)
  • La Marmotte a disparu (2004)
  • Un cheval en danger (2004)
  • Qui a peur du loup ? (2005)
  • Sauvons les oiseaux ! (2005)
  • Le Chamois blessé (2005)
  • Le Poney sauvage (2006)
  • Un aigle dans la neige (2006)
  • L’Ourson perdu (2007)
  • S.O.S. Titanic : journal de Julia Facchini, 1912 (2005)
  • Contes d’Indonésie, les aventures du Kanchil (2005) – с Женевиев Лекуртие
  • J’ai suivi la Ligne bleue (2005) – награда „Ruralivres“
  • Le Temps des cerises (2006)
  • Cendrillon (2006)
  • L’Appel du Templier (2007)
  • Une nuit. Motus, 2007)
  • Les cendres de Pompéi (2010)
  • Au bois dormant (2014)

Серия „Атлантите“ (Atlantis) – с Маделин Флере-Фльори[редактиране | редактиране на кода]

  1. L'héritière (2008)
  2. La Reine Noire (2009)
  3. Le Maître des miroirs (2010)

Серия „На седлото!“ (En Selle !)[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Christine Féret-Fleury“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​