Критика на марксизма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Критиката на марксизма идва от разнообразни политически идеологии и включва етична, икономическа и емпирична критика.

Обща критика[редактиране | редактиране на кода]

Според проф. Лешек Колаковски законите на диалектиката, които са в самата основа на марксизма, са напълно погрешни: някои са „всеизвестни истини, които нямат специфично марксистко съдържание“, други са „философски догми, които не могат да бъдат доказани с научни средства“, а трети са просто „безсмислици“; някои от марксистките „закони“ са неясни и могат да се тълкуват по различни начини, но и тези интерпретации обикновено попадат в някоя от посочените категории грешки.[1]

През 1985 г. икономистът Томас Соуел пише:

Постижението на Маркс е, че разработва толкова всеобхватна, драматична и завладяваща концепция, че тя успява да издържи безбройните емпирични противоречия, логическите опровержения и моралното възмущение от нейните последствия. Марксистката визия взема сложността на реалния свят и кара отделните части да си дойдат на местата по начин, който е така интелектуално вълнуващ и създаващ чувство за морално превъзходство, че противниците ѝ могат просто да бъдат дамгосани и отхвърлени като морално разложени или слепи реакционери. Марксизмът беше и си остава мощен инструмент за придобиване и удържане на политическа власт.[2]

Демократичните социалисти и социалдемократите отхвърлят идеята, че социализмът може да се осъществи само чрез класова борба и пролетарска революция. Много анархисти отричат необходимостта от преходно състояние преди крайната победа на комунистическото общество. Някои мислители отричат фундаментални положения на марксистката теория като историческия материализъм и трудовата теория на стойността, макар че критикуват капитализма и проповядват социализма, но с помощта на други аргументи.

Някои съвременни поддръжници на марксизма твърдят, че голяма част от аспектите на марксистката теория са приложими, но скелетът ѝ е непълен или остарял, в частност определени страни на икономическата, политическа и социална теория. Поради това те комбинират някои марксистки възгледи с идеите на другите теоретици като Макс Вебер: един пример е Франкфуртската школа.

Същевременно се изказват съмнения, че размерът на печалбата при капитализма клони към намаляване, както прогнозира Маркс. През 1961 г. Нобуо Окишио разработва теорема (теоремата на Окишио), според която ако капиталистите търсят начини за редуциране на разходите и реалната заплата не се повишава, размерът на печалбата трябва да се увеличава.[3]

Противоречивите твърдения са отличителна особеност на марксистката икономика и дебата около нея от 1970-те години насам. [4] Андрю Климан заявява, че тъй като вътрешно противоречиви теории не биха могли да бъдат верни, това подкопава както извършената от Маркс критика на политическата икономия, така и съвременните марксистки изследвания, а също така и опитите за корекция на несъответствията в марксизма.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kołakowski, Leszek. Main Currents of Marxism. New York, W. W. Norton and Company, 2005. ISBN 9780393329438. с. 909.
  2. Sowell, Thomas Marxism Philosophy and Economics (William Morrow 1985) p. 218
  3. M. C. Howard and J. E. King. (1992) A History of Marxian Economics: Volume II, 1929 – 1990, chapter 7, sects.
  4. M. C. Howard and J. E. King, 1992, A History of Marxian Economics: Volume II, 1929 – 1990.
  5. Andrew Kliman, Reclaiming Marx's „Capital“: A Refutation of the Myth of Inconsistency, Lanham, MD: Lexington Books, 2007, p. 3
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Criticisms of Marxism“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.